My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

64.

Значи това било. Най-добрият му приятел си дошъл за през ваканцията...хмм странно...бях забравила напълно, че от днес излизат официално във ваканция.

Какво пък...ще му дам да диша малко. Заслужил си е почивката.
Включих си телевизията и започнах да си търся предаване. Nat Geo Wild...хмм защо пък не.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Джимин
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Сестра ти?

- Да.

- Коя от двете?

- Т/И, разбира се. Шегуваше се как може да стоя толкова време навън. Мислеше, че съм на среща.

- Но ти си на среща...

- Е, да. Но не такава среща. Моля те не почвай и ти. Наистина не сме се виждали от началото на годината. Не можех да не дойда да се видим като знам, че вече си в Сеул.

- Знам. Е, как беше тук докато ме нямаше?

- Скучно. В клас момичетата постоянно ме питаха кога ще си дойдеш. Липсваше им тяхното златно момче.
Засмях се аз и си дръпнах от сока.
- А при теб как беше в Япония?

- Ем..сивкаво ежедневие. Ставах в 5 да се оправя, в 6 излизах до грата и пътувах за към училище и да не беше особено приятно. Обаче...виждам нещо..

- Хах? Какво..?

- ...ами...виждам, че...Някой има корабчета в очите! Я разказвай какво се е случило! Кого си срещнал?

- Ъм... всъщност до някъде за това исках да говоря с теб...

- Така ли? Ок, давай.

- Кук, възможно ли е да съм..влюбен?