My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

100.

Значи тези двамата чакат дете..Старецът ще ме отпише от завещанието си или ще прехвърли всичко на Техьонг сега... Това беше игра за време,а аз прецакаха и оплетох всичко с нея..
Дали наистина старецът ми не си е говорел нещо и с него и за това да...

Притисках здраво ръката си към гърдите, за да спра кръвта и продължавах да си мисля.

Сега как ще се върна в играта..
Това е игра за двама.. и аз мога да я играя Техьонг. Стой и почакай. Ще видиш. Ще го убедя да ми остави всичко както се разбрахме...

Изведнъж нещо прикова вниманието ми този път наистина.

- !!!

Усетих, че ризата от страната при гръдния ми кош е прогизнала в кръв. Очаквах, че ще спре, но тя не спря. Реших да огледам червено оцветената си ръка обстойно и забелязах дълбок разрез при вените си. Беше намокрила и оцветила ризата ми, панталоните при колената и имаше малка локвичка от кръв долу под колената ми на килима.

Мамка му! От колко време съм стоял така!? 15 минути? Тръгнах да гледам към часовника си, но имах чувството, че стрелките се местят и не можах да видя особено добре часът.

- Трябва да ида при Юнги, за да ме превърже временно и заведе до болницата! Иначе ще умра..!

Опитах се да се изправя, но понеже станах рязко ми се зави свят и паднах отново на колене, подпирайки се със здравата ръка на спалнята, а другата притисках възможно колкото се може по плътно към гръдният си кош.

- Не..не искам да умра точно сега..Съдба, не днес!

Ако не мога да стана, тогава ще се опитам да извикам някой.

Опитах се да викам с колкото се може повече сила, но почти нищо не излизаше като звук от устата ми. Бях загубил сравнително голямо количество кръв вече. Имах напрежение в главата и нямах сили за нищо.

- Чувствам се толкова изтощен..

Внезапно паднах на земята и всичко ми стана черно пред очите....