My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

76.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
      Гледна•Юнги    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

След като затворих на Т/И се заех, докато я чаках да дойде, да смъкна температурата на Намджун. 20 минути по-късно наистина се позвъня на вратата.
Изтичах бързо да отворя. Беше Т/И, разбира се не много радостна, но и беше довела някой с нея. Зад нея видях онова хлапе брат ѝ.

- Т/И...заповядайте..

Те влязоха вътре и аз затворих вратата, след което тръгнах към тях във всекидневната. Т/И се спря при вида на Намджун.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
      Гледна•Т/И  
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Погледнах Намджун и усетих някакво ужасно чувството в стомаха си. Беше се свил до болка и ми идеше да заплача, но не от жал за него..по-скоро може би беше страх.

- Нуна, добре ли си?
Доближи се до мен Джимин загрижен. Погледнах към него, после към Юнги и задържах сълзите си.

- Да. Не се притеснявай...
Казах аз и върнах погледа си надолу.
- Просто не вярвах, че ще се върна тук...

- Т/И...за жалост ще трябва да го пренесем горе до спалнята ви...

- Не притеснявай сестра ми. Аз ще ти помогна с това.

Каза Джимин леко издразнен. Юнги го погледна някак гузно. Двамата отидоха до Нмаджун и единият го хвана под мишниците, а другият за краката и започнаха да го носят нагоре по стълбите към леглото му. А аз стоях просто отстрани и ги гледах.

Когато завиха зад ъгълът около мен настана пълна тишина.
- Не вярвах наистина, че ще има нещо, което да ме накара да се върна в тази къща..
Вече бях сама, така че нямаше защо да се спирам и сълзите ми. Заплаках без глас и стиснах юмруци.
-Защо..
Но после се сетих
Чим и Юнги скоро ще се върнат. Трябва да си силна Т/И!
Изтрих сълзите си бързо. Трябва да се стегна. Опитах се да се успокоя, взех купата със компресът вътре и тръгнах нагоре.