My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

104.

- ...няма да си тръгваш ли..? Как така няма?! Ти да не забрави всичкият срам и болка,която преживя заради него?!

Изкрещя гневен и посочи към Намджун, а той погледна надолу недоволен.

- Чими..как ще си тръгна..? Аз не...

- ТАКА! ОТИВАШ СИ ВКЪЩИ СЕГА С МЕН!

Джимин внезапно ме хвана за ръката и започна да ме дърпа, но Юнги го спря преди Намджун да се намеси..и слава богу.. усещах бесният му погледа, който ако можеше да убива, то Джимин вече щеше да е на земята..

- Джимин, не мислиш ли, че е глупаво да я караш против волята ѝ да си ходи с теб. Тя е господарката тук. Кой господар оставя домът си?

- Дом ли!? Юнги спри да говориш глупости! Най-малкото, което е тя не принадлежи към този дом!

Внезапно ме стисна по-силно и ме задърпа отново.

- ДЖИМИН!
Изкрещях вече, защото ми дойде до гуша.
- Няма да си тръгна! Не ме ли разбираш!? Как трябва да ти го кажа, че оставам тук!

Отдръпнах се от хватката му със сълзи в очите.

- ...нуна..
Видях и неговите напиращи сълзи в очите.

- Не разбираш ли колко ми е трудно в момента да ти обясня! Моля те, щом си решил, значи е време да си вървиш, но аз няма да дойда с теб... Моля те, къщата е без надзор. А мама и татко, ти казаха да я пазиш. Ще ти се карат, да не говорим че е срам, ако ме видят омъжена да се връщам при тях..
Ти се връщай. Вече е време и просто им предай поздрави от мен.

- ..аз..аз просто не искам да бъдеш наранена отново и да съжаляваш заради него...

- Давам дума.
Обади се зад мен Намджун и ме прегърна с една ръка в гръб, стоейки все още сериозно.
- Давам ти мъжката си дума. Обещавам. Няма да наранявам повече сестра ти. В добри ръце е..

- ТИ ТОЧНО НЕ СМЕЙ ДА МИ ГОВОРИШ ЗА В ЧИИ РЪЦЕ Е ДОБРЕ!
Изкрещя той и тръгна да му посяга, но тъй като аз бях пред него, Намджун ме завъртя бързо и застана с гръб към Джимин на моето място.

- ДЖИМИН ДОСТАТЪЧНО!!
За щастие Юнги реагира бързо и хвана ръката му преди да удари Намджун или когото и да било.
- Мисля, че вече е време да си вървиш. Хайде, остави нейният и твоят куфар тук и тръгвай към колата. Ще те закарам.

Джимин замълча обърна гръб и отиде към колата бесен без дори да се сбогува с мен...
Почувствах се в този момент съкрушена, сякаш изгубих вече човек в живота си, когото обичах много...