My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

53.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Намджун
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Отидох нагоре, преоблякох се, след което слязох обратно долу в кабинета си. След няколко минути се почука на вратата.

- Влез.
Вратата се отвори и Т/И влезе вътре.
- Благодаря ти, скъпа.
- ...не смей да ме наричаш така...къде беше..?
Отвърна ми тя като ми остави кафето на бюрото до мен.
- Където си искам, не можеш да ме ограничаваш. Това е моето място, моите правила. Все още ли не си го осъзнала?

- Как да не съм...превръщаш вечерите ми през две, три понякога през една в ад. Не съм се чувствала по-нещастно през живота си...

Започва да ми лази по нервите това момиченце!
- Я да млъкваш!
Изтропах по бюрото и се изправих бесен и я погледнах в очите. Как смееше да ми отговаря така... Погледът ѝ ме пробиваше хладнокръвно.
- Т/И! Май отдавна не сме се наказвали с теб! Забравила си как да уважаваш хората около себе си..!

- Да ги уважавам? Разбира се, че не съм. Нали на това ни учат от деца...но нека ти кажа нещо Намджун...уважението не е нещо, което взимаш нито с пари, нито на подаяния, нито трябва да очакваш, че статута ти ще ти го усигури. Уважението се печели. С постъпките си, които вършиш.
Тя се доближи по-близо до мен и почти ми прошепна.
- А до сега...не си правил нищо, освен да ми падаш в очите. За това не очаквай уважение от мен към теб..

Това беше...
- КАК СМЕЕШ!
Хванах я и я ударих макар и несъзнателно в яда си в секцията зад бюрото. Тя изкимтя, изглежда я заболя и затвори очи, когато се наведох над нея.

- Ти ли ще ми говориш за уважение? За коя се мислиш?! Ти си едно нищо!