108.

269 18 1
                                    

Сутринта дойде бързо. Отидох в кухнята да приготвя кафе за мен и Намджун. Имах нужда от една чаша...
Снощи почти не спах..

- Добро утро, скъпа.

Усетих Намджун зад мен как ме прегръща.

- Добро..

- Какво ти е?
Бързо ме обърна към него.
- Не изглеждаш добре.. лошо ли ти е?

Поклатих глава за "не".

- Не...добре съм..

- Не ми изглеждаш никак добре. Бледа си като платно. Яде ли нещо?

- Не..аз..

- ..беше заета да правиш кафето, нали..?

- Да, но Юнги...

- Като го каза всъщност къде е той? Юнги!

Юнги се затича веднага от кухнята.

- Да, сър? Извикахте ме.

- Къде беше?

- В кухнята, сър. Правех закуската. Почти е готова.

Той кимна успокоен.

- Добре тогава. Сложи веднага на Т/И да хапне, щом стане готова.

Телефонът му иззвъня и той бързо го извади от джоба на панталоните си.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
        Гледна•Намджун     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Ало.

Настана мълчание.

- Добро утро, сър!

- Точно ти ми трябваше Хусок. Слушай. Имам ли за днес някакви срещи и уговорки?

- Всъщност, точно за това ви звъня, сър. Господин Цао от компанията за изкуствен интелект попита дали може да си организира среща с вас и да обсъдите някои неща на четири очи.

- Да. Анулирай всичко за днес.

- Всичко?!

- Да. Няма да мога днес.
Погледнах към Т/И.
- Изникна ми нещо по-важно...

My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]Opowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz