My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

132.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
     Гледна•Т/И   
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Т/И, чуй ме. Трябва да поговорите. Сигурен съм, че ако поговорите ще..

- ЮНГИ КОЕ НЕ РАЗБРА ОТ ТОВА, ЧЕ ВСИЧКО СВЪРШИ МЕЖДУ НАС! Аз..!
В този момент започнах да му крещя без да осъзнавам това, но после бързо се осъзнах..
- Юнги...не исках...прости ми..

- Всичко е наред Т/И, знам че имаш явно  много сериозно основание. Но..все пак не мога да ти помогна за това. Той ще ме уволни, ако разбере...

- ..слушай Юнги..ще изчакам в такъв случай малко да му поотмине и тогава ще дойда да си взема нещата. Ако не можеш да ми ги донесеш..просто ги приготви, аз ще си ги взема от там...

- Добре...кога ще дойдеш?

- След седмица. Другата сряда по някое време. Искам нещата да поотминат малко..

- Разбирам.

- Добре, до чуваме.

- До чуване.

Завърших телефонът и продължих денят си.

•••

Минаха 4 дни, тъкмо привършвах в кухнята поредната гозба, когато внезапно ми се прияде сладко. Отидох до хладилника и взех шоколадът в ръце.

Тъй като приключих с готвенето оставих храната да изстине и се отправих към всекидневна с шоколада в ръка.

- Хей, нуна!
Поздрави ме Джимин от входната врата.
Беше до сега на гости у най-добрият си приятел Джунгкук, да играят игри.

- Какво правиш?

- Нищо. Просто си почивам, дояде ми се сладко.

- Но..това не е първият път, в който ти се прияжда така, от последните 4 дни..добре ли си? Напоследък ядеш много сладко. Да не си в цикъл или нещо..?

- От кога ми следиш какво и по колко ям Джими? Толкова си зъл! Не, още не ми е дошло, даже още чакам.

...чакай малко...

- Е, добре. Просто не прекалявай със сладкото, чу ли? Не е полезно и го знаеш отлично.

Каза Джимини и се качи нагоре към стаята си, но думите му ме накараха да се замисля...
Закъснява ми и все още го чакам..
Но...не ми се гади все още.. възможно ли е все пак да..?

Отидох бързо до стаята си и взех един тест за бременност от чекмеджето на нощното ми шкафче, след което се заключих в банята ми.

Изчаках колкото е нужно и не можех да повярвам...бяха отново две..
Сложих пред устата си ръка. Бях толкова щастлива. Трябваше да кажа на Джин бързо. Ръцете ми трепереха, докато го търсих из контактите си.

- Ало?

- Д-Джин-ах, зает ли си..? Трябва да ти кажа нещо..