My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

101.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
     Гледна•Т/И     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Вървях към стаята си надолу по коридора, когато чух силен тропот от към стаята на Намджун. Затичах се натам, но докато стигна всичко беше утихнало.

- Намджун..? Всичко наред ли е?

Почуках и попитах, но отговор нямаше..

- Намджун..? Отварям да знаеш..

Отворих широко вратата и застанах смразена от гледката. Не можех да отделя поглед и страхът ме обзе.

Видях на пода срещу вратата Намджун лежащ в малка локва кръв, много стъкла и в безсъзнание..

Нещата около него бяха обляни в кръв..
Внезапно нещо в мен се пречупи в този момент и изпищях ужасена със сълзи.

- НАМДЖУН!!!

Отидох до него и го хванах в ръцете си плачейки с глас.

- ЮНГИИИИИ

За секунди на прага се появиха Юнги и Джимин, които също се стреснаха от гледката. Но бързо се затичаха към мен.

- Какво се е случило тук!?

- Не знам..! Не знам..! Юнги моля те направи нещо..! Намджун..!

Не можех да овладеят сълзите и дишането си. Но защо ме бе толкова грижи за него..? Какво ми ставаше..

- Без паника! Джимин, бързо викни линейка! Аз ще го превържа колкото да спра изтичането на още кръв.

- Добре!

Джимин се затича, надолу. А през това време Юнги отиде за аптечката и след малко се приближи към Намджун и го обърна към себе си. Видях един дълбок разрез при вените му. Юнги взе бинтовете и стегна колкото можеше нагоре над разреза,за да предотврати повече изтичане.

- Готово. Сега да изчакаме линейката.

- Нуна! Линейката е тук!

- Чудесно! Чимин помогни ми да го заведем до първия етаж.
Т/И, ти изтичах да повикаш парамедиците!