My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

2.

╭┉┉┅┄┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Утрото настъпи. Слънцето скоро се издигна високо в небето и светлината му започна да се отразява в лицето ми.Явно бе време да ставам.

Разтърках лениво очите си и ги отворих. Погледнах към часовника си.
Беше 10 часа...нима...съм се успала?!
Бързо станах, оправих се и излязох от стаята.

Още от стълбите надолу видях Джису и Джимин, украсяваха нещо.

- Хей, какво правите?
Попитах аз.

- О! Добро утро сестричке!
Поздрави ме топло Джимин и ми се усмихна, аз му отвърнах със същото.

- Ами, онни нали знаеш. Решихме малко да поукрасим, все пак Техьонг е дизайнер, значи харесва естетичното.
Засмя се засрамена тя.

- Аха, ясно. Пак имаш планове, а?
Засмях се.

- Ами ти какво си решила да правиш?

- За сега все още не знам...
В този момент ми хрумна нещо.
- А! Може да ида да приготвя закуските за следобед.

- Чудесна идея нуна! Може да приготвиш от страхотния ти пай и от онези твоите бисквити с шоколадовите парченца! Залагам, че няма да им устоят!
Заяви Чими.

- Хах, ядат ли ти се?

- Много!

- Хах, добре тогава. Още сега ще ти направя само за теб.
Погалих розовата му главица.

Отидох в кухнята и започнах да готвя. Реших да направя ябълков пай с череши, бисквити (направих повече заради Чим), и по нещо солено - соленки със извара и солени мъфини.

- Чим! Ела тук!
Извиках братчето си в кухнята.
Той дойде бързо.

- Да?

- Заповядай. Направих ти бисквитки. В хладилника има и сок.

- Ти си най-добрата нуна!
Прегърна ме той.
- Ще ми липсваш много, ако си тръгнеш от тук...

- И вие на мен...