My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

139. ФИНАЛ

Съборих нещата от бюрото си, а Юнги се дръпна за момент, след което отново се приближи да ме спре да не унищожа всичко около мен.
- Сър, моля ви успокойте се! Какво толкова пише в писмото, че така превъртяхте изведнъж!?

- Тя не може да ми го причинява! Не може! Иска да се разведем, но не е познала! Няма да оставя нещата така! Извикай шофьорът ми веднага! Отивам там да се разправям! Всъщност не. Нямам време. Юнги ти ще караш!

Тръгнах веднага напред, а Юнги се забърза зад мен. Влязохме в колата и тръгнахме веднага.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
     Гледна•Т/И   
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Вкъщи се бяхме събрали на малък празничен обяд. Джису и Техьонг дойдоха също. Беше трудно да убедя Джису, но след като ѝ разказвах се съгласи да дойде.

- Някой звъни на вратата.

- Аз ще отида да видя кой е, мадам.
Каза един от прислугите и отиде.

- Толкова се радвам, че си една стъпка пред това да се отървеш от този мъж,  онни!

- Хах, да, аз..

- АЗ ОБАЧЕ НЕ!

Внезапно чух познат глас, от който ме побиха тръпки по цялото тяло. Пулсът ми се ускори, когато обърнах глава към източника на врявата..

- ОБЯСНИ МИ!
Намджун се приближи към мен бесен с листа в ръка.
- РАЗВЕЖДАШ СЕ!?

- Намджун! Не ѝ крещи! Как не те е срам да нахлуваш така в къщата!
Подхвана го Сокджин.
- Тръгвай си веднага! Знаеш много добре защо се развежда с теб! Не смей да ѝ търсиш сметка!

- ДА НЕ Ѝ ДЪРЖА ЛИ!? ТОВА ДЕТЕ Е МОЕ, А ТЯ СЕ ОПИТВА ДА МЕ ЛИШИ ОТ НЕГО!

В този момент всички на масата потрепнах за момент...

- Т/И мила..истина ли е това, което Намджун казва?

- Не! Мамо моля те!

- А ЗАЩО ЩЕ СИ ПРАВЯ ТРУДЪТ ДА ДОЙДА ДО ТУК ТОГАВА, АКО НЕ Е МОЕ
Т/И?!

- ЗАЩОТО СИ ОБСЕБЕН ОТ ПАРИТЕ!

- Джису моля те! Стой далеч и не се обаждай! Не се натоварвай, не е добре за теб!

- Пусни ме Техьонг! Ще му покажа аз! Как е възможно да си толкова арогантен Намджун!? Като че ли вече не знаем истината! Ще направиш всичко за парите, а това дете ти трябва! Е не си познал! ТО НЕ Е ТВОЕ ЗА ТОВА ОСТАВИ СЕМЕЙСТВОТО НИ НАМИРА ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ!

- Джису моля те! Не се напрягай заради него!
Изкрещях ѝ.
- Намджун тръгвай си! Не си добре дошъл!

- Няма да си тръгна от тук, докато не ви стане ясно на всички, че няма да подпиша това нещо без да видя теста за бащинство! Отказвам да го приема без доказателства и ще го вярвам до края!

- Ако толкова много искаш доказателства с такъв тест, ще го имаш.

- Джин!

- Почакай скъпа, Джин е прав. Трябва да се решат нещата веднъж завинаги.
Но първо ще бъде делото. Там ще изчакаме да видим съдията какво ще каже.

- Ето. Така устройва ли те Намджун?
Попита го Джин.
- Ако детето е твое няма да подписваш и Т/И се връща при теб. Ако е мое обаче ще си принуден да напуснеш това семейство завинаги. Забравяш за нас. Сделка?

- Джин не! Какви ги говориш!?

- Не се бой, Т/И. Всичко ще бъде наред.

- Значи така а? Ами добре. Ще се видим в залата тогава.

В този момент Намджун си тръгна и всички си отдъхнахме за миг.