My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

15.

╭┉┉┅┄┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Джису
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Ооо, скъпа недей да плачеш. Все пак поводът е хубав. Какво ти стана изведнъж..?

- Юн Хи,ти пък! Има хора, които плачат на сватби. Все пак това е по-голямата ѝ сестра. Логично е да плаче. Ще ѝ липсва.

Думите им ме караха да плача още повече.

- Права си лельо, моята нуна си е такава. Плаче за всичко. Не ѝ обръщайте внимание, просто Т/И нуна ще ѝ липсва. Нали нуна?

- ...да...извинете ме. Отивам да си измия лицето навън.

•••

След малко се върнахме с Техьонг вътре хванати за ръце.

Върнахме се на местата си и се разделихме. Седнах до Чими обратно.

- Нуна, добре ли си?
Аз кимнах.

- Честито! Нека двойката просперира за напред! С радост обявявам новото семейство Ким!

Всички започнаха да аплодират и да се радват. Намджун пое онни за ръката и минаха заедно към изхода покрай нас. С това се предполагаше краят на церемонията и всички се качиха по колите си и тръгнаха към балната зала.

- Е, тръгваме ли?
Попита Те и аз му кимнах в знак на съгласие.
- Добре.

Качих се в джипа на Техьонг и потеглихме.

В балната зала, когато пристигнахме всички вече бяха заели местата си. Видях онни и Намджун. Бяха седнали точно пред нас като главна маса пред дансинга. Имаше музика и роднините ни се забавляваха, но те двамата все още не пожелаха да станат. Само приемаха пожеланията на гостите с усмивка...ако можеше тези усмивки да са истински...

Минаха няколко часа, навън започна да се смръчава и гостите започнаха един по един да си тръгват, поздравявайки младоженците.

Онни не мръдна от мястото си до момента, в който трябваше да изпраща гостите с Намджун. Не беше щастлива, но се опитваше да не го показва. Само благодареше и се усмихваше.

С Техьонг и бащите ни останахме последни. И докато те двамата уреждаха сметките, останах на саме с нея... не ми се искаше да я оставям с него...

- Тръгваш ли?
Тя кимна.
- Не искам...

- Какво не искаш?

- Да те оставям с него...

- Хей, всичко ще се нареди.

Грабна лицето ми в шепите си, погледна ме и започна да ме уверява.

- Сигурно има някакво логично обяснение за това и скоро ще разбера. Не се бой. Пък и...ако не ми хареса ще се разведа с него. Нали?

Аз само кимнах.
- Джису! Хайде скъпа тръгваме.
Каза татко.
Аз я погледнах и се прегърнахме за последен път.

- Хайде,Джису! Остави младоженците малко на саме!

След малко се отделихме една от друга и тръгнах с нашите обратно към вкъщи...