My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

72.

Измих си лицето след което се върнах при Джимин, който вече ме чакаше седнал на края на леглото ми.

- По-добре ли си?

Поклатих глава за "да"

- Ела и си избери къде да седнеш нуна.

Реших да седна на въртящия се стол. Издърпах го от при бюрото ми и седнах срещу него.

- Да кажем ли на мама и татко?

- Не...

- Как..как така не?!

- Това всичкото е просто една грешка. Не бива да ги притесняваме за нещо такова. Остави ги да си почиват. Знам, че биха се радвали да чуят тези две думи от устата ми, но...истината е, че нито обичам този човек, нито имам намерението и желанието да нося неговата кръв в себе си. Не искам това дете да се роди и да бъде нещастно, заради майка си..

- Тогава защо...не го абортираш..?

Внезапно погледнах към Джимин учудена от въпроса му. Не очаквах да чуя това от него.

- Но...така няма ли да си тъжен..?

- Нуна що за въпрос е това?! Разбира се, че ще съм тъжен! Но..ще съм по-тъжен, ако ти си нещастна...пък и..Ти ще си имаш още деца! Веднага щом Джин хьонг се върне съм сигурен, че ще се оправи всичко!

- ...прав си..това всичко е една огромна грешка...

- В такъв случай иди и си вземи хапчета.

- Не можеш ли ти да идеш?

- И смееш да ме попиташ!? Ааа не! Стига ми толкова излагане! Жените в аптеката ще ме вземат вече за фъкбой!

- Хах, добре тогава. Този път ще ида аз. Даже още сега.

Станах от леглото и се запътих към вратата.

- Но...все пак искам да си поговоря с теб за нещо..може ли да ти задам един въпрос?

- Ол, ок? Кажи.

- Какъв човек е Юнги хьонг...?