94.

267 20 0
                                    

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
     Гледна•Т/И     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Отидох в градината на чист въздух. Времето беше хубаво..де да можех да кажа същото и за атмосферата в къщата..

Белите и червените рози са цъфнали..изглеждат красиви...нежни, безгрижни.

- Ето значи къде се скри.

Внезапно чух познат глас и се обърнах.

- Не се крия. Излязох навън за глътка въздух. Мина ли през Намджун?

Юнги кимна.

- Розите ли гледаш? Изглеждат прекрасни нали?

- Да, но почвата е суха. Ако не ги поливаш ще умрат.

- Ще ги. Нека обаче слънцето се скрие малко. Иначе ще умрат...Знаеш ли..Докато ги гледам и се грижа за тях винаги ми напомнят на теб и Намджун..

- За какво изобщо говориш? Че какво толкова имаме общо?

- Помисли. Ти си писател, нали?

- И какво от това?

- Значи виждаш по-добре и по-лесно красивото. Погледни тези рози. На какво ти напомнят, докато ги гледаш?

- На нищо..просто са красиви...

- Именно. Вие с Намджун сте красиви като тези тук. Погледни белите. Нежни, мили, недокоснати, меланхолично красиви. Също тако теб. А пък червените са горди, смели, страстни и потайни. Като него. Сега как гледаш на тях?

- Все още не виждам на къде биеш..

- Някой ден ще ме разбереш напълно. Просто...искам да си помислиш над нещо..

- И какво е то?

- ..да не си тръгваш..

My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora