My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

102.

В линейката на път за болницата се качих с парамедиците и Джимин при Намджун, а Юнги караше зад нас.
Не можех да спра да плача, а Джимин да ме успокоява, че всичко ще се оправи.

Стигнахме болницата. За момент го отделиха от нас и ни казаха да изчакаме отвън, докато го оправят и почистят, след което можехме да го посетим.

Когато ни пуснаха вътре бързо се втурнах към болничното легло.
Но той все още беше в безсъзнание. Лекарите казаха, че спи и просто трябва да го изчакаме да се събуди сам.

- Не се бойте. Вече е добре. Има късмет, че сте дошли навреме. Ако беше изтекло повече щеше да се наложи кръвопреливане.

Каза ми лекарят.

- Разбирам...

- Но ще му трябва някой да остане с него за през нощта.

- Аз ще остана!

- Добре, тогава ще ви запиша. Само да попитам. Каква му се водите?

Юнги и Джимин замълчаха и изчакаха да чуят отговора ми.

- ...съпруга..

- Добре. Настанете се удобно и го изчакайте просто. Може да отнеме от няколко часа да си възвърне цялото количество кръв до цял ден.

- Разбирам. Благодаря отново докторе.

Седнахме и започнахме да чакаме той да се събуди, но нищо не ставаше. Часът на посетителите мина и Джимин и Юнги трябваше да си вървят, оставяйки ме сама с Намджун в болницата.
Стоях и го гледах, чаках в продължение на часове и в мен бушуваше буря от смесени емоции и мисли.
Не исках да ям, нито да пия вода. Исках да го видя просто че е в съзнание.
Вечерта дойде и очите ми започнаха да натежават. Облегнах глава върху ръцете си на леглото до него и се отпуснах. Тръгнах да заспивам и вече сънувах, когато изведнъж усетих помръдване. Няколко пръста на ръката му помръднаха..