My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

66.

Вървях по улицата към вкъщи. Времето беше хубаво така или иначе, за това реших да се поразходя, вместо да взема автобуса.

Не спирах да си мисля през цялото време за нещата, които споделих на Джунгкук. Нима аз наистина обичах онзи мъж без да го познавам? Ами какво ако и той е същият като Намджун и всъщност не лъже нуна? Все пак работи сигурно от доста време за зет ми...но...
Какво ме кара да му вярвам...?
На какво основание му..?!
Не мога да си го обясня...но сякаш просто го знам, че е така..може би той е добър човек и не трябва да се притеснявам, а да се отпусна...

Внезапно мислите ми бяха секнати от телефона, който извибрира в джоба ми.
Беше нуна. Вдигнах ѝ.

- Ало?

- А... Чими..навън ли си все още?

- Да имам около още 10 минути, докато стигна до вкъщи.

- Добре в такъв случай би ли ми направил една услуга...

- Каква?

- Слушай..не се чувствам особено добре. Сигурно съм яла нещо развалено, но моля те ще минеш ли през аптеката да ми вземеш нещо..?

- Не ми казвай, че пак ще ме караш да ти купувам превръзки от аптеката нуна! Не искам!
Онова беше голяма излагация!

- Какво? Нее! Искам да ми вземеш просто...едно нещо. Ще ти пратя името на съобщение сега. Иди в аптеката и просто го покажи на фармацевта, аз после ще ти върна парите. Струва около 20 хил. вона, ок?

- Ама защо аз трябва винаги да ви угаждам на вас жените!?

- После обясненията, сега работата. Хайде чакам те.