My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

136.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
     Гледна•Т/И  
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Тези 3 оставащи дни прекарахме в търсене на адвокат, който да подготви документите за развода.
Е, Джин пое основно отговорността за това. Реши да остане със семейството ми и те го приеха. Не искал да се натоварвам, сякаш съм в напреднал стадий.
Но съм толкова щастлива. Най-сетне съм с човекът, който го е грижа истински за мен.

Отиваше вече към обяд и трябваше да ида до имението при Юнги да си взема нещата, защото се бях разбрала с него. За жалост той не ми спомена дали Намджун ще си е вкъщи или не. Надявам се да е на работа.

- Джин-ах, трябва да изляза за малко. Ще взема Джимини с мен.

- Че къде отиваш?

- Не си взех нещата от онази къща..отивам да си ги прибера...

- Тогава остави и не притеснявай Джимин, аз ще дойда с теб.

- Сигурен?

- Разбира се.

- Е, добре. Уговорих се с Юнги да мина и да си взема нещата към обяд, а вече ще закъснея, така че нека тръгваме.

Качихме се в колата и тръгнахме.
След малко пристигнахме и спряхме.

- Изчакай тук. Няма да се бавя.

- Ама, Т/И...куфарът..

- Да, да, знам. Няма да го нося аз. Ще помоля Юнги да го донесе до тук. Не се притеснявай.

- Е, добре. Върви.

Даде ми последна целувка и тръгнах към входната врата.
Стигнах я, завъртях дръжката леко и влязох директно.

- Юнги? Тук ли си?
Извиках аз.
- А, ето го куфарът ми.
Видях куфарът си в средата на холът и се приближих без да подозирам нищо. Протегнах ръката си, за да издърпам дръжката нагоре, но някой хвана ръката ми. Повдигнах поглед радостна, мислейки, че е Юнги, но грешах и в този момент осъзнах...че да викам беше лоша идея. Намджун стоеше пред мен.  Гледаше ме в очите със някакви смесени емоции, но най-вече гняв.
Гадост! Вкъщи си е!..това е много лошо..

- Добре дошла.
Гласът му беше нисък и монотонен, а интонацията му изпрати тръпки по цялото ми тяло. Бях забравила що за човек е...
- Значи все пак реши да се прибереш, а? Мога ли да попитам къде беше или няма смисъл да те питам?
Стоях и не смеех да помръдна от страх.
- Юнги излезе на пазар. Не знам за чий късмет се засичаш с мен, но признавам уцели денят, в който да си взема отпуск и да ме видиш...

- Д-дойдох да си взема нещата, така че ако обичаш..

- Да, обичам. Обичам когато правиш така. Изкарваш ме извън равновесие и ме караш да бъда нещо ужасно. Кога ще престанеш да си играеш с мен?

Това е наистина лошо..много лошо...

- М-моля те поне ще ми пуснеш ли ръката..?

- Знаеш ли, Т/И. До сега не ми се беше случвало да си взема почивен ден. Знаеш ли всъщност защо си взех такъв?
Заради теб. 
Дръпна ръката ми към него, за да го погледна отново в очите. Разгневяваше се...
- Заради теб не се чувствам човек в последната изминала седмица. Винаги съм бил продуктивен човек, винаги съм работил усилено и никога не съм си позволявал да отсъствам, но не~ ти реши да промениш това твърдение. В последната седмица вместо да срещам теб вкъщи както обикновено се срещах с алкохола.
Каза той и изпусна някакъв налудничав смях.
- Но сам съм си виновен..Проиграх се в собствената си игра...Мислех, че като не мога да те имам трябва да сменя тактиката, но позволих да ми влезеш под кожата.