My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

73.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
      Гледна•Юнги    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Мина почти седмица от както оставих Т/И у тях. Чудя се дали е добре...
Наистина бях прав. С заминаването си, си тръгна и светлината от този дом..
Намджун забранява да се вдигат вече завесите и в стаята му е станало доста тъмно, постоянно е замислен или направо отнесен някъде, когато говоря с него и се пали и дразни лесно от всички и всичко. Вчера го видях с някаква жена, но стоя в стаята си с нея около 45 минути, вероятно докато заспи, след което излезе и замина към офисът му. Само ми каза да се погрижа да я ескортирам, когато стане...
Не, че е нещо ново, но напоследък не се връща тук изобщо. а когато си идва от офисът пък отива директно в домашният си офис и продължава да работи. Не спи. Само пие кафе и продължава напред. Когато го помоля да дойде да яде, той отвръща, че не се чувства гладен или изобщо не иска да яде и стои ден и нощ пред монитора. На всичкото на отгоре и започнах да виждам наоколо чаши с уиски.
Чудя се дали е станал такъв, защото Т/И си тръгна или просто защото вече няма кого да тормози и неговата любима играчка я няма..?

- Юнги, аз излизам. Оставил съм ти списък с нещата, които искам да направиш. Гледай да ги свършил до края на деня.

- Да, сър. Приятна работа.

Когато ми го каза вече вървеше към входната врата. Аз му се поклониха и просто се обърнах, да ида към кухнята, но по едно време просто спрях да чувам стъпките му.
Странно. Обикновено му отнема поне минута да излезе, а сега дори не чух да се отваря вратата. Обърнах се и се върнах да проверя дали е излязъл, но за момента, когато доближих застинах в паника. Намджун лежеше в безсъзнание на пода..