My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

74.

- Сър!

Затичах се бързо към него и доближих ухо до гръдния му кош. Имаше пулс и слава богу още дишаше. Тръгнах да го вдигна от пода. Беше припаднал само. Имаше висока температура. Явно се беше разболял. Не се хранеше и не спеше напоследък...

- Лоша работа...
Вдигнах го от пода едвам.
- Ама, че едър тип. Няма начин да го завлека до леглото му на втория етаж, освен ако не го влача като труп за краката...но пък, ако му нацапам костюма...я остави тая...
Взех и завлякох Намджун до дивана, след което съблякох сакото му и го оставих настрана. Тръгнах да вадя телефона от вътрешния си джоб да звъна на Т/И, но в този момент се спрях...
- Ами сега...дали е уместно..
Все пак събрах кураж.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
     Гледна•Т/И     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Мина почти една седмица от както съм си отново у дома. През тези дни си направих, след като взех няколко хапчета за всеки случай, два теста, и  двата бяха отрицателни, така че мога да кажа, че вече с малки темпове животът ми започна да се връща към нормалния си ритъм. Стоя, работя от вкъщи и гледам по някой филм с Чими за разнообразие. Ще ми се да беше тук и Джису.

Нашите се връщат след няколко дни и все още се чудя как да им обясня защо си стоя вкъщи. Да се оправдаят, че наглеждам Джимин е тъпо, а пък ако кажа, че са ми липсвали, колкото и да е така, си остава изтъркано.
Изведнъж телефонът ми звънна. Беше Юнги, за това вдигнах бързо.

- Ало?

- Т/И, ела си.

- Юнги..станало ли е нещо..? Звучиш притеснен.

- Намджун е много болен. Припадна от високата си температура. Ще се опитам да я спадна със студени компреси, но не знам дали ще стане. Моля те, трябва ми помощта ти. Ела бързо!

- ...
За момент изпаднах в мълчание. Джимин дойде и ме погледна учудено какво става. Имах  толкова въпроси в главата си, че се бореха кой да излезе и да попитам първо..

- Ало? Т/И? Там ли си? Не се шегувам, моля те, не е времето сега да ми мълчиш. Ще дойдеш ли..?

- ..че защо да помагам на този човек..?..след всичко сторено..

-  ...