My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

30.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Събудих се отново. Все още бях изтощена, но трябваше да се махна от това място. Станах, увих се с чаршафа и започнах да си търся дрехите по пода, но скоро осъзнах, че няма смисъл.
Всичките бяха скъсани до неизползваемост.

- Не...това не може да бъде просто..

Седнах уплашена на леглото и започнах да си мисля.
Трябва да изляза от тук бързо..но пък по чаршаф, Юнги ще ме види...но пък ако не изляза изобщо значи ще остана тук гола, гладна и жадна,докато онзи изверг не се появи отново тук, а аз не искам! Трябва да има начин...трябва...

Внезапно се обърнах към стъклената секция и нещо прикова вниманието ми.
Там имаше отделено малко местенце с бележка. Отидох и погледах бележката.
Пишеше "Облечи ги". В този момент под листа видях че има оставени сгънати дрехи. Взех ги и бързо се облякох с тях, след което изтичах към вратата но представяше още едно нещо..но пък нямаше как да знам без да опитам.
Отидох пред вратата и завъртях дръжката.

- Да! Отвори се!

Бързо излязох от тази стая и се озовах на някакво тъмно място и пред мен се разкри още една врата. Отворих, минах през нея и се озовах в коридора. Изтичах бързо към стаята ми за да се оправя. След това слязох долу да закуся.

- Добро утро.

- ...добро..

- Как си..?

- Юнги...направи ми една услуга..Ще ме прикриеш ли от Намджун? Трябва да взема нещо от вън...

- Ще излизаш ли някъде?

- Да. Но ще съм бърза, обещавам. Той няма да разбере, че съм излизала навън...

- Т/И, това е опасно! Може да си загубя работата заради това ми решение! Знаеш какъв става г-н Ким, когато се ядоса...

- Тогава нека накаже мен. Аз ще поема вината, ако нещо се случи. И без това ми писна вече от това да понасям наказанията си от него, поне ще започна да свиквам с тях...

- Добре върви. Но моля те върни се до 40 минути! Просто го вземи и се прибери веднага, ясно?

За първи път чувам Юнги така разтревожен...явно...дори той има страх от него... Чудя се що за човек е Намджун след като и без да си направил нещо все още те е страх, все едно се боиш от Бога...?

- Добре...до след малко.

Кимнах му и тръгнах. След минути вече бях навън и си хванах автобуса, пътувайки към издателството, в което работех. Скоро постигнах там. Сградата е на 2 етажа. Долу е книжарницата, където също се подават поръчки за отпечатването на книги и създаването на техните корици, а горе работехме част от писателите, други работеха от вкъщи, но аз предпочитах да работя с останалите на едно и също място, за да се социализирам. Все пак да си писател, значи да си откривател, а не интроверт.

Качих се бързо към вторият етаж и почуках на вратата на стаята, след което влязох.

- Здравейте, всички!

- Т/И! Добре дошла! Чух, че си се омъжила за един от синовете на фамилията Ким, поздравления!

- Да! Пожелавам ви много щастие и дълги семейни години заедно.

- Благодаря ви на всички, много сте мили.

Де да можех само да им кажа истината за скалъпеният ми брак на хартия и "съпруга" си...

- Всъщност...дойдох тук да си взема лаптопът. Спомням си, че го оставих тук, но не го виждам...

- О, това е, защото просто отсъства и ти го прибрахме на сигурно поне да не работи и да събира прах напразно. Сега ще ти го донеса.

Аз кимнах и един от редакторите в стаята излезе за малко да ми го донесе.

- А, всъщност защо си го взимаш? Така де не, че не си работила и преди не от тук в сградата, но просто сега се появи така внезапно и ми стана интересно.