My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

70.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Джимин
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Сега какво...лоша работа. Не спирах да гледам теста в ръката си. Ама че работа...

- Нуна? Чуваш ли ме? Моля те успокой се. Сигурен съм, че всички ще бъде наред.
Можех да чуя подсмърчанията ѝ през вратата, но реших да продължа да я окуражавам.
- Спомняш ли си, когато бяхме малки и аз плачех по същият начин? Когато стоях с колене прибрани навътре към коремът си, ръцете ми ги обгръщаха и ми помагаха да скрия главата си в коленете ми, за да не ме виждат нашите как плача? Когато бях в същото положение в задънена улица и не виждах светлината в тунела и не мислех, че е възможно да се оправят нещата? Ти идваше тогава при мен и какво ми казваше? Спомняш ли си? Казваше ми да не спирам да вярвам, че на този свят съществува добро и то ни помага да превъзмогнем тези моменти, но за целта трябва да повярваме, че го има, за да ни помогне. След което ме целуваше нежно по челото, когато покажех червеното си и измокрено от сълзите ми лице. Прегръщаше ме и ми повтаряше, че всичко е само период от време и това време на тормоз и обиди ще мине. А пък после аз те прегръщах силно, продължавайки да плача и да ти обяснявам как няма надежда за това, но ти не се отказваше и галеше главата ми, докато продължаваше да ме окуражаваш да продължа напред. И аз вярвах на моята нуна, защото знаех колко много книги беше изчела от семейната библиотека и колко умна беше всъщност тя. Днес искам да ти върна услугата и да ти помогна нуна...и..да направя, ако е възможно същито за теб. Защото тогава аз повярвах в думите ти и те ме промениха много от тогава, и от тормозеното дете в училище се превърнах в най-известното момче в училище. От загубеняка, когото дори зубарите обиждаха станах момчето, за което всяко момиче си мечтаеше да му стане гадже и всеки искаше от училището да му е приятел. Моля те днес да повярваш и ти в мен и така, както ти помогна на мен, аз да помогна на теб. Няма да се махна от вратата, докато не ми отговориш. Ще стоя тук ако е нужно без да ям и да пия вода! Ще се постарая да ти върна усмивката на всяка цена..!

Застанах седнал на коленете си пред вратата и започнах да чакам тихо с глава наведена надолу...
Но след около 10 минути се случи чудо. Вратата се отвори и пред мен стоеше Т/И нуна с червено лице и подути истини от толкова сълзи...

- ...нуна...!!

Внезапно тя падна на колене и ме прегърна, след което заплака отново силно.

- ...благодаря ти Чими..

Аз я прегърнах също разчувстван и замлъкнахте в тишината. Няма да я пусна, докато не ѝ мине.