My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

87.

- ..Джимин..

- Юн-Юнги...

Това е толкова неловко. Има късмет все пак не падна на пода. Джимин лежеше  невинно на леглото под мен, червен като домат.

- Имаш късмет, знаеш ли.

- А!? Моля!?

- Можеше сериозно да се нараниш. Няма страшно, аз нямаше да го позволя.

- ..Юн-Юнги..

Доближих се до червеното му лице. Бяхме толкова близко, че можехме да усетим дишането на другия. Той извърна лице и тъкмо отидох и се надвесих над ухото му.

- Истината е, че излязох по теб, защото се притеснявах. Доволен?

- Стой..наистина?

- Наистина..

- Знаеш ли..може би не си толкова лош, колкото смятах, Мин Юнги..

Джимин се осмели да ме погледне в очите и срещнахме погледите си. Малко по малко започна да си връща нормалния блед цвят. Толкова сме близо. Очите му светят от похота. Ще се целунем ли? Защо изобщо се доближавам повече към него!?

Внезапно вратата се отвори.
- Юнги, ето къде си аз..а..