My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

22.

╭┉┉┅┄┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
   Гледна•Т/И     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Стоях в имението сама цял ден. Беше ужасно скучно, но поне за щастие Юнги ми позволи да му помагам, за да мине времето по-бързо. Имаше много работа, но не се оплаквах,защото това ми беше занимавка.  Тръгнех да чистя помещенията по етажите и ето ти,че вече два-три часа минаха. После пък си говорехме с него докато си почивахме малко и изпихме по един чай.

- Юнги, нека ти помогна с това.
Казах, като взех съдовете от него.

- Не не, господарке недейте! Ще се справя.
Възрази той.

- Оо~ стига де~ Цял ден ти помагам, пък сега ли намери да ме отказваш.
Тръгвах да ги взимам от него, когато Намджун се появи.

- О, господарю!
Каза Юнги стреснат и дръпна съдовете от мен.

Невероятно...но той наистина се върна...

- Юнги свободен си. Ти. Идваш с мен.

╭┉┉┅┄┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
     Гледна•Неутрал     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Юнги се поклони и тръгна да си върви, когато Намджун грабна Т/И за китката яростно и я завлече нагоре.

- Хей! Пусни ме! Намджун! Намджун къде ме водиш!? Не! Не! Не Намджун моля те! Спри! Ах не!

- ...горкото момиче...
Каза Юнги тъжен, слушайки я да крещи от стаята му.

Намджун я хвърли на леглото и заключи вратата.
Но докато Т/И се изправи, вече бе късно за каквато и да е реакция. Беше заключена в една стая с него...

╭┉┉┅┄┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Т/И    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Събличай се.

- Моля!?

Какво му става днес!? Като луд е!

- Казах събличай се!

- Намджун ти днес с всичкия ли си си!? Да не си пил? Откачи ли?! Няма да го направя!

Мисля, че го разгневих само...
Изведнъж той се доближи до лицето ми и пак усетих как стиска китката ми.

- Слушай ме момиченце. Тук аз ще казвам какво ще правиш и тук ще се чува само моят глас! Ако ти няма да го направиш, то тогава аз ще го!

Внезапно освободи китката ми и започна да дърпа блузата ми нагоре.

- Намджун! Казах спри!

- А аз ти казах да я свалиш, но явно и двамата не обичаме да слушаме.

Внезапно я издърпа нагоре и останах по сутиен. Направи същото и с дънките ми, след което се отдръпна и ме погледна от далеч. Бях уплашена до смърт...какво искаше от мен...?