My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

57.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
   Гледна•Юнги 
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Отидох и оставих куфарите в багажника, когато натоварих колата се спрях за момент и се опитах да осъзная ситуацията...

- Какво е ставало вътре, че тя беше в безсъзнание...

Върнах се вътре и се качих в стаята им да я взема. Грабнах я в ръцете си и тръгнах да слизам надолу. Сетих се за едно последно нещо. За учудване вратата на кабинета беше широко отворена. Влязох вътре.

- Забравих да ви попитам, само това ли?

- ...да...

Отвърна той с лице в шепите си. Звучеше сякаш плачеше или беше на път да.

- ...няма ли да се сбогувате с нея?..

- ...не...отведи я от очите ми.

Каза студено той без дори да погледне в тялото ѝ, което държах.

- ...ще ми кажете ли поне дали е добре, за да знам какво да кажа на семейството ѝ..?

- ...да...ще се оправи...кажи им просто...че им е липсвала и за това се връща, ако попитат защо е в безсъзнание просто кажи, че спи или, че е заспала дълбоко по време на пътя до домът им...

Обгърна ни тишина и реших, че е време да вървим.

- Разбрано. Ще се върна скоро..

Излязох от там и се запътих към колата. Докато вървях натам я гледах. Тя стоеше, вероятно спеше, беше спокойна някак вероятно, защото беше в ръцете ми, а не в тези на Намджун.

- Милата...какво ти е сторил онова чудовище...

Прегърнах я, докато я носех и допряхме чела. Нямаше температура. Беше толкова невинна...
Ще ми липсва жизнеността, която придаваше на това имение... напоследък прекарвах много време с нея и започнах да я смятам за моя по-малка сестра. Станахме си близки..
Отворих пасажерската врата и я сложих вътре да легне.

След което затвори, качих се и аз и минута по-късно тръгнахме към адресът, който ми прати Намджун на телефона.

Скоро стигнахме, защото все пак бързах, спрях пред една голяма красива къща.

- Това трябва да е къщата...

Излязох и взех в ръцете си Т/И. Тръгнах към входната врата и позвънях на вратата. Ами сега...какво да правя...как да започна защо я водя тук...
Мислите ми за жалост бяха бързо прекъснати от отварянето на вратата.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
   Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Отворих очи леко, но около мен беше тъмно. Леглото беше мекичко, завивките също и така познати...огледах се около мен в тъмнината, когато очите ми се адаптираха. Нима това беше моята стая у дома? Или сънувах?..

Бързо пипнах страната до себе си да се убедя. Беше празна...или така смятах..напипах нечия ръка до себе си от страната,от която спях и побързах да светна нощната си лампа изплашена кой е. Беше малкото ми  братче...лежеше с глава, скръстена в ръцете си върху матрака ми.

- Чими...

- ...н-нуна..?

Той побърза да се изправи и да ме види. Изправих се в леглото и се прегърнахме. Личеше си, че беше плакал.

- Защо малкото ми братче е плакало, а?

Погалих нежно косата му. Джимин, не беше чак такова малко дете, но си го обичах още от както се роди много и за мен той винаги щеше да си остане дете.

- Нуна, не ме лъжи! Виждам болката и в твоите очи! Какво ти е направил онзи човек!?

- Н-нищо...аз...къде са мама и татко?

- Днес заминаха за две седмица
на почивка извън Корея. Тръгнаха два часа преди да пристигнеш ти, така че бях сам вкъщи, докато не дойде..

- Чими...кажи ми...кой ме доведе тук?..

- Ами...