My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

86.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
   Гледна•Юнги  
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Тръгнах след Джимин нагоре по стълбите.
Боже как се прецаках за пореден път. Защо изобщо му казах?! Сега сигурно ме смята за откачен!

- Джимин!

Стигнахме коридора да се гоним.

- Остави ме Юнги! Ти си направо болен! Как посмя! (≧О≦)

..знаех си.. -_-

- Джимин!

Успях да го хванах го за китката. Дръпнах го и го бутнах в стената. Хюх, за малко. Почти си бе стигнал стаята. Него обаче май го заболя, защото чух леко охвне.
Погледнахме се.

- Защо тръгваш да бягаш още без да съм ти обяснил?

- ..да ми обясниш нещо подобно..

- Не те следях просто така..искам да кажа..аз..

В този момент осъзнах че няма да успея да се защитя. Защо изобщо започнах тази тема..?!

- ..ти?..

- аз просто..Ами ако нещо ти се бе случило?! Трябваше да видя къде отиваш!

- ..колко евтино оправдание..

- Евтино?! А после какво щях да обяснявам на сестра ти като бягаш от къщата така!?

- Стига с глупостите!

Джимин ме избута и си влезе в стаята. Аз го последвах естествено.

- Джимин!
Опитах да отворя вратата, но беше заключена. Въздъхнах и извадих ключовете си, търсейки този, за неговата.
- Ама че глупак, да смята, че като заключи и се е отървал от мен. Та аз съм иконома в тази къща! Имам ключове за всяка стая тук в случай, че стане нещо и трябва да отворя.

Влязох вътре при него и пак го дръпнах за ръката, а той ме изгледа с истински ужас и шок.

- Джимин!

- ...ти как влезе вътре..?

- Ти май забрави с кой си говориш, а? Ела и ме чуй сега. Няма да избягаш, ако ще да тръгнеш да бягаш с каквото ти падне от мен.

Задърпах китката му към мен, но той започна да се дърпа също в средата на стаята, да се освободи.

Престани Юнги! Колко пъти ще се оправдаваш с тази глупос...!!!

- !!!