My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

34.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ

Гледна•Т/И

•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Продължавах да гледам с Юнги как малко по малко сладоледът взимаше да изчезва от купичката. Няма да лъжа това ме зарадва и леко се усмихнах. Добре, че Джин ме научи на някои свои лесни бързи рецепти. Какво щях да правя иначе без него...липсва ми ужасно много...всички ми липсват...Не съм се чувала и виждала с мама, татко, Чими и Джису от денят на сватбата. Чудно как ли са те? Какво ли правят в момента..?

- Какво се смееш пък ти! Върви и ми направи още!

Изведнъж се сепнах от състоянието си на размисли от острият глас на Намджун.

- Да...

Изтичах до кухнята и му направих още. След което се върнах.

- Това е малко! Искам още поне 2 купи!

- Д-две!?

- Не ми се обяснявай! Иди и ни направи още!

Очаквах да спре с това, но явно няма...

Продължавах да му нося купичка след купичка. Докато...

- Хей! Къде се бавиш!? Искам още!

- Продуктите свършиха. Няма как да ти направя още...

- Напротив има! Иди на пазар да напазаруваш каквото е нужно!

Наведох глава и замълчах. Нямаше какво друго да сторя...

- Ъ, сър. Мисля, че вече е време да оставите госпожата да си почине, пък и...не мисля, че е полезно да ядете толкова сладолед. Все пак тази ви беше седмата купа...

Внезапно Юнги се застъпи за мен. Погледнах го с благодарство в очите и вътрешно си отдъхнах.

- Хубаво тогава...

Намджун стана от мястото си и просто си тръгна. С Юнги се спогледахме за малко, след което изчаках Намджун да си върви и се приближих към него.

- Благодаря ти много.

- Няма защо. Аз се учудвам, че успя да го спечелиш само с един сладолед. Кой те научи да го правиш?

- Джин...

- Най-големият син на фамилията Ким?

Аз поклатих глава в знак на съгласие.

- Явно сте си били близки...

- Всъщност да...бяхме много...близки...

- Т/И, съжалявам че ще попитам, но...защо тогава не се бе омъжила за него, а предпочете г-н Ким? До колкото разбрах г-н Ким и ти сте оженили по любов но...какво те е накарало да се съгласил да се омъжиш за толкова студенокръвен мъж?

В този момент замълчах за момент и отново погледнах надолу.

- Юнги...истинската история е много по-сложно и жалка...аз..нямах избор...

- ...разбирам... Сигурно ти е било трудно...

- От както се омъжих за този човек не е спирало да ми е трудно...

Сълзите в очите ми започнаха да напират.

- Искаш ли да ми споделиш, за да ти олекне?

- Не бих...отказала...

- Седни тук. Ще приготвя чай и ще се върна ей сега.

Кимнах му и той изтича до кухнята.