My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

135.

- Моля те. Знам, че си разочарована от мен и вероятно ще ме изхвърлиш от вкъщи заради това, но моля те разбери ме..в денят, когато се запознахме двете с Джису с братята Ким ти казах, че нямам претенции кой ще бъде с мен, но днес го казвам. Искам Джин да бъде с мен!..

- Слушай ме скъпа. Ако всичко, което казваш е истина. То тогава те разбирам като жена...но не е правилно и ти го казвам като майка..

- Истина е мамо!
Прекъсна я Джимин.
- Иди и попитай ако искаш дори Джису-нуна!

- Джимин-ши, в момента говоря!
Джимин замълча веднага.
- Чуй ме Т/И. Ако детето е наистина на Джин, тогава да, добре. Намджун няма да го приеме и е по-добре, когато се роди да се грижи за него баща му. Но сигурна ли си, че между вас с Намджун е нямало...нищо?

- Да..! Сигурна съм, че каквото и да е ставало с мен и Намджун, то не е било нищо подобно..

- Е, добре тогава..след като между вас не се е получило.. позволявам ви, правете каквото искате, но е на ваша глава..

Когато чух това бях толкова щастлива, макар лицето на майка ми да не изписваше същата споделена радост, сигурна съм, че вътрешно изпитва няксква малка радост от това, че ще ставам майка..

- Поздравления скъпа.

Прегърнаха ме и двамата леко смутени.

- ..но..не бяхте ли ядосани..?

- Не сме, но сме притеснени, че сега градът ще говори за това.  И все пак ще се примирявам, защото все пак си наша дъщеря, а и чието и дете да се окаже, че носиш, все пак е Ким.

Прегънаха ме и продължихме малко по-спокойно. Нашите  предложиха на Джин да остане за вечеря с нас, той прие и после говорихме относно това какво ще предприемем сега. Обаяснихме им как стоят нещата и те ни подкрепиха. Започваше се...

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
         Гледна•Намджун     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Минаха няколко дни и се опитвах всячески да не показвам липсата на
Т/И, но мисля, че Юнги беше единственият, който забелязваше състоянието ми..

Един ден работех в кабинета си, когато Юнги дойде.

- Сър, как се чувствате днес?

- Еднакво Юнги. Не съм нито по-щастливи от фактите, нито по-тъжен от тях..

- А.. разбрахте ли слухът..?

Юнги ми остави подносът с кафето.

- Какъв слух?

Взех чашата си и започнах да пия...

- Съпругата ви е бременна, но не от вас, а от брат ви Сокджин.

Внезапно преглътнат твърде рязко и освен че се задавих, едва не изплюх кафето. Започнах да кашлям неконтролируемо и Юнги стреснат дойде да ме потупа, да спра.

- Сър добре ли сте?!

...той какво каза току-що..?!
Т/И нима...Не може да бъде..!

- Юнги..ти..какво каза току-що? Правилно ли чух? Не може да бъде! Искам да говоря с нея!

- Очаквах, че ще поискате сър. Убедих я да дойде и все пак да си вземе нещата сама от тук. Мисля, че ще можеше да говорите с нея тогава.

- Това дете...не може да е Джин..Ще си поговоря хубавичко с нея...