33.

298 23 0
                                    

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ

Гледна•Намджун

•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯


- Наистина ли трябваше да се подиграете с нея така сър?


- Юнги остави я. Щом не е свела глава все още, а отиде в кухнята да готви, значи знае какво прави. Любопитно ми е какво ще измислила да ми сготви.


- Да но като за 15 минути надали ще е нещо грандиозно, може би ще е сандвич?


- Ще видим.


След близо вече 20 минути взех да се изнервям. Защо се бавеше толкова?


- Хей къде си?! Защо се бавиш толкова! Казахме само 15 минути!


- Знам, знам! Съжалявам! Идвам, идвам!


Чух гласът ѝ по коридора. Явно тичаше. След секунди се появи на вратата с поднос в ръка.


- О? Значи все пак си успяла да ми направил нещо, а?


Тя си замълча за момент,след което проговори.


- Да...


- Е? Няма ли да ми покажеш какво е?


Т/И се приближи и повдигна подносът. Под него се появи една малка купичка със сладолед, което ме накара да се засмея.


- Хах, сладолед? И какво му е толкова специалното?


- Н-няма ли поне да го опиташ? Аз го направих с такова желание...


Каза с ирония в гласа тя, когато тръгнах да побутвам от мен подноса със сладоледа.


- Сър, тя е права. Няма ли поне да го опитате?


В този момент погледнах с несъгласие към Юнги, но си замълчах. Какво пък. Въздъхнах и го дръпнах към мен обратно, взех лъжичката и го опитах. Мамка му. Какво беше сложила в него!? Беше добро.

Несъзнателно посегнах втори път.

My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora