My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

107.

- ..да..лека нощ..

С Намджун се разминахме и затворих вратата зад себе си. Чувствах се ужасно от случилото се...

Приготвях се за лягане, когато внезапно на вратата се почука.

- Влез.

- Удобно ли е?
Аз кимнах и Юнги влезе.

- Съжалявам Т/И, забравих да ти сменя чаршафите. Дай ми 2 минути, ще бъда бърз и се махам. Извинявай за неудобството.

- Няма проблем, ако искаш просто ми ги дай. Аз ще се оправя от там насетне.

- Моля те. Намджун ще ме вдигне във въздуха. Това е моя работа.

Юнги бързо се зае да раздига завивките и да дърпа да прибира чаршафите.

- Хей...това с чаршафите някакво оправдание да говориш с мен ли е..?

Юнги замълча с гръб към мен, докато си вършеше работата и не каза нищо, но след малко проговори.

- Може би..

- Защо дойде?

- Да те успокоя.

- ...няма нужда..не мисля, че има с какво..

- Искам поне да ме изслушаш какво си говорих с Джимин в колата.

- Какво?!?

Внезапно повдигнах тон, трябваше да разбера какво му е казал.

- Т/И, моля те не викай. Намджун не знае, че съм тук...
Замълчах.

- ..тогава ми кажи как е Джимин..

-  В началото беше разстроен и притеснен да не направиш поредната глупост с това свое решение, но се оправи, спокойно.
Просто искаше да те защити от Намджун. Няма му доверие и е очевидно, че след всичко случило се няма как да го харесва.

Юнги се отправи към вратата да си върви.

- Но спокойно, не ти се сърди..Само се надява да си щастлива и да си добре тук..

Каза и затвори вратата, оставяйки ме сама в стаята.
Легнах си, но не можах да си намеря място. Накрая заспах със сълзи на очи..