My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

103.

Бързо се събудих и станах, за да видя как тръгва да отваря очи с дълбока въздишка.

- НАМДЖУН!

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
        Гледна•Намджун     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Докато се усетя и осъзная къде съм, Т/И вече ме беше прегърнала силно и плачеше с глас.
Бях изтощен и трудно се движех, но се опитах да вдигна ръцете си и да я прегърна също.

- Мислех, че си мъртъв там...толкова се радвам че си жив.
Каза тя през сълзи.
- Беше ужасно. Моля те никога повече не го прави!

- Съжалявам скъпа.. беше инцидент...

- Моля те бъди по-внимателен следващият път..!

- ..добре,обещавам..
Казах ѝ, и тя започна да се успокоява, но все още не ме пускаше. Явно наистина се бе изплашила доста..
- Т/И...ръцете ме болят много..

- Знам, но не се бой. Скоро ще ти мине.
Не знам как и какво си правил в стаята, но вените на едната ти ръка бяха срязани...

•••

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
     Гледна•Т/И     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

След няколко дни Намджун беше изписан и се върна обратно вкъщи. А с връщането му вкъщи се върна и обичайното ни ежедневие...
Е..почти.. но този път беше различно.. държанието му към мен беше различно. Започнах да виждам една негова нова и нежна страна. Джимин остана още ден в имението при нас, когато сутринта преди закуска още дойде, аз се приготвях да помогна на Юнги с каквото имаше, когато го видях как дойде към мен долу с два куфара и се запъти към изхода. В този момент осъзнах, че единият куфар бе мой..

- Чими! Чакай! Какво правиш?!

Затичах се и го хванах за ръката, понеже тръгна да си ходи. Юнги дойде веднага да види за какво е тази врява, а малко след него видях да се появява и Намджун..
Отидох до него.

- Ти защо си станал?! Трябваше да си почиваш!

- Дойдох да видя всичко наред ли е.

- Нуна
Обърнах се отново към Джимин, който гледаше надолу в пода.
- Намджун-хьонг вече е добре. Време е да си ходим. Разбрахме се, когато се оправи да си ходим...

...аз наистина го казах...
Той има право, но...защо не искам да си ходя..?

- Джимини...ти се прибирай.. аз ще остана..