My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

96.

Внезапно се стреснах и подскочих от още един познат глас. За жалост отзад беше котлона и се докоснах до горещата тенджера, което ме накара да изохкам от болката и да подскоча пак допълнително.

- Т/И!

- Нуна!

Извикаха и двамата едновременно. Намджун хвана ръката ми да види как е,а Джимин се затича изплашен.

- Какво си мислиш, че правиш със сестра ми!?

Разкрещя му се той, издърпа ръката ми от него и ни раздели с Намджун.

- Хьонг, ти си още болен. Това нямаше да се случи, ако не беше влязъл да ѝ пречиш!  Да заразиш нуна ли се опитваш?!  Върви си обратно горе в стаята!

- ... интересно. До сега никой не ми беше заповядвал какво да правя в собствената си къща...но какво пък. Един домакин винаги трябва да е любезен с гостите.

Погледнах към ръцете на Джимин и видях как ги стискаше в юмруци. Намджун все пак се качи обратно нагоре, а Джимин продължаваше да го гледа как се отдалечава, докато не си тръгна напълно.

- Нуна, добре ли си? Дай да видя. Много ли се изгори??

- Не, добре съм Джимини. Спокойно нищо ми няма.

- Извинявай, че те стреснах. До някъде и аз съм виновен..не исках да се изгориш така. Ще извикам Юнги-хьонг да те превърже.

- Няма проблем Джимини. Наистина. Недей да занимаваш Юнги с ме..н..!

Докато го кажа Джимин вече изчезна на някъде и след секунди видях как дърпа към мен Юнги за ръката.

- Хьонг! Моля те бързо помогни и превържи нуна!

- ...ти наистина не обичаш да ме слушаш,а..?

- Какво е станало?

- Нищо особено, просто се допрях до горещата тенджера, до няколко часа ще ми мине напълно. Не слушай Джимин. Няма ми нищо Юнги!

- Дай да погледна. Мхм. Все пак ще те превържа, за да ти мине по-бързо.

И така седнахме от двете страни на масата с Юнги, да ми превърже ръката, докато Джимин стоеше прав между нас. Изведнъж телефона ми звънна и го извадих с другата ръка, да видя кой е.
Беше Джису. Странно, но не ми е звъняла от доста време. Вдигнах.

- Ало?