My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

58.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Джимин
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

*6 часа по-рано*

- Скъпи, ние ще тръгваме. Обади ни се ако имаш някакъв проблем.

- Мамо! Вече не съм малък! Ще се оправя! Нима ми нямате доверие?

- Разбира се, че ти имаме, сине. Но просто до сега не си оставам толкова време сам.

- Да, да. Не ме мислете, а тръгвайте вече! И да си изкарате хубаво!

- Добре, непременно! Обичаме те! Грижи се за къщата и не кани дружките си!

- Добре, до скоро!

Чух запалването на двигателя и помахах за сбогом. Нашите тръгнаха и аз останах сам.

- Хюх! Най-сетне! Тръгнаха и вече мога да правя каквото си искам!

Затворих вратата и се хвърлиха дивана да гледам телевизия. Гледах любимото си шоу и се забавлявах сам вкъщи с купа пуканки. Минаха около два часа, след като нашите заминаха, когато на вратата се позвъня. Хах...странно..нашите нали тръгнаха..? Възможно ли бе да са забравили нещо..?

Не бях особено сигурен, но оставих купата на масата, станах и се запътих към вратата. Отворих я и ченето ми щеше да падне...

Шокът беше твърде голям...
Пред вратата ми стоеше красив чернокос мъж с бледа, почти бяла кожа в черен спретнат костюм, а в ръцете си...държеше сестра ми!? Какво по..!!?

- ...добър ден...идвам да ви я оставя...
Мъжът реши да проговори и прекъсна мислите в главата ми.
- Предполагам вие сте ѝ роднина..?

- ..Д-да..аз съм брат ѝ..
Не можех да откъсна очи от нуна...защо беше в безсъзнание и защо той я носеше!?
- Влезте...
Поканих човекът бързо вътре. Ако съседите видеха, щеше да стане голям скандал...
Мъжът прие поканата и бързо влезе вътре с нуна.

- Ето тук, на дивана.
Той ме послуша и я остави.

- Не се бойте. Само спи, ще се оправи.

- Ъ, съжалявам, но...може ли да започнем да караме направо?! Кой си ти!? Защо идваш тук със сестра ми в ръцете си и какво подяволите се е случило!?

- Много съжалявам. Всъщност не очаквах да чуя такъв остър език от момче на вашата възраст, но разбира се. Грешката е моя. Казвам се Мин Юнги и съм иконом на господин Ким.