My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

29.

Ключовете! Дай ми ги!

- Ъ ъ ъ~ не забравяш ли нещо? Първо наказанието. После ще те пусна.

- Не...махни се! Стой далеч от мен! Помощ!

Не можех да спра да крещя. Страхът в мен беше надделял отдавна. Но днес...можех да видя ликът на дяволът в него...започнах да плача.

- Викай колкото искаш. Стените са дебели и звукоизулирани тук. Единственият човек, който може да чува стенанията и виковете ти в момента съм аз...

Намджун ме приближи. Хвана ме и ме хвърли на леглото. Събличаше и късаше дрехите по мен. Студени тръпки побиха цялото ми тяло. Сълзите течаха, но си казах че няма смисъл...нищо вече няма...
Стоях там до изгревът, но мислех, че няма да го видя никога повече. Мислех, че ще умра в ръцете на това чудовище...

Скоро когато свърши се изправи и се облече, след което излезе от стаята. Но този път не чух да се завърта ключалката. Затворих очи от преумора и заспах.

След няколко часа се събудих, но в стаята нямаше нито часовник, нито прозорци,така че си нямах и на идея колко съм спала...

╭┉┉┅┄┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Юнги
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Беше рано сутринта, към 5:00. Това обикновено е моето време в което ставам да оправям и да подреждам стаите.

Отидох и оправих навсякъде и проверих, но ги нямаше никъде.
Накрая реших да видя в неговата стая. Отворих леко вратата, но вътре беше тъмно...добре ако не са там, тогава къде са?

Излязох и чух да се отваря от някъде врата. Обърнах се и видях г-н Ким, стоеше облечен, но се бе запътил към дрешникът си. Трябваше да се приготви за работа.

- Сър!...Добро утро...

Той само кимна студено...нещо бе станало...

- А...госпожата къде е? Ще дойде ли после да закусва?

Успях да попитам преди да влезе в гардеробната. Той спря на едно място без да се обръща.

- Остави я. Да ѝ дойде акъла...

След тези остри думи влезе и затвори след себе си вратата. Облече се и слезе да закуси. Направих му нещо набързо и излезе навън да работи. През цялото време се държеше както обикновено. Сякаш нищо не се бе случило...