My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

71.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
      Гледна•Т/И    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Прегърнах Чими силно и продължих да плача. Той ме прегръщаше също без да казва нищо.

- Какво ще правя сега..

- Не се бой...все ще измислим нещо.

- Чими не биваше да става така, ти няма нужда да се месиш, това е между мен и Намджун...

- Разбира се, че има има смисъл нуна! Ти си ми сестра! Винаги си ми помагала! Беше ми като втора майка направо, докато растях! Осъзнаваш ли колко ме боли да те гледам така как се мъчиш?!

Замълчах. Не исках да му отговарям. Не исках да го наранявам още.

- Ще звънна на Джису нуна все пак да знае...

- Не!!
Извиках аз.
- Не можеш! Не трябва!

- Онни, защо го казваш? Защо да не мога? И тя е част от това семейство и трябва да знае за състоянието ти!

- Моля те Чими! Недей да ѝ звъниш. Състоянието на другата ти нуна е колебливо напоследък от както си тръгна от вкъщи и не си говори с нашите...Ако ѝ кажеш тази новина ще я докараш до нервен срив отново...

- ..Отново..?

- Тя не искаше да знаете за нейното състояние извън къщата. Един ден Техьонг просто ми звънна и ми каза, че е с нея в болницата. Стоях там докато не се подобри, след което бях принудена да се върна при чудовището без да му кажа нищо. И там стана скандал...и..просто се разбрахме да не говорим за това с нея, така че ако я попиташ вероятно ще отрече, но.. напоследък беше добре. Моля те не ѝ създавай излишни проблеми. В момента се чувствам достатъчно зле и сама. Моля те..поне ти ме чуй..

"..моля те...спри...недей...моля те..!!!.."

Избързах очите си бързо и го погледнах.

- Тогава ми позволи поне аз да ти помогна нуна..

- Отивам да си измия лицето малко с вода и си идвам. Нека идем да говорим поне вътре. Прав си..и го оценявам наистина...всичко направено от теб...