My CEO husband: Cold Love [ЗАВЪРШЕНА]

134.

- Разбирам.
В този момент Джимин ме заключи в една силна, но внимателна прегръдка.
- Поздравления нуна.

Прегърнах го също...
- Благодаря Джимини.
И след това слязохме долу обратно при Джин.
След това изчакахме заедно тримата да се приберат мама и татко, за да им съобщя радостната новина, но...когато дойдоха..

- Мамо! Трябва да ти съобщя нещо! С Джин ще си имаме бебе!

- Джин ли!?
...нещата не минаха както очаквах..
-  Т/И!!!
Изкрещя Джин и побърза да ме вдигне от земята.
Това беше първият път, в който майка ми си позволяваше да ме удари...
- Парк Т/И! Ти безсрамна мръсницо! И смееш да се появяваш и да ми казваш толкова радостно, че си бременна от друг!
Сълзите започнаха стекат по червената ми буза. Напълно забравих, че тя не знае за истинската същност на Намджун и нямаше как да разбере защо съм щастлива с Джин...За нея че съм омъжена за богаташ от знатна фамилия ѝ стигаше...

- Майко, нека обясним поне! Защо удряш дъщеря си преди да разбереш всичко?

- Не смей да ме наричаш майка! Ти закъсня! Остави я и замина! А сега смееш да взимаш дъщеря ми обратно, след като вече е омъжена за друг и да опетняваш честта на фамилията Парк! Знаеш ли колко трудно взехме това решение за нейно добро с баща ѝ, да я омъжим за брат ти?!

- А не трябваше! Бях ѝ обещал и щях да спазят обещанието си! Не биваше да я удряте! По-добре да бяхте ударили мен!

- Дръж си езикът зад зъбите млади момко!

- Мамо!
Извика Джимин и започна да я дърпа леко по-назад от Джин.

- Да, не биваше да удрям дъщеря си, но го направих, за дето ти се е вързала и го е позволила! Тя е вече омъжена за брат ти, а той е също добро момче. Не ѝ трябваше да прави тази грешка с теб!..но не се бой..Ударих нея, ти си следващият!

- Мамо!
Изкрещяхме с Джимин в един глас.
- Не! Спри!
Хванах бързо вдигналата ѝ се ръка.
- Моля те..недей..
Вече плачех неудържимо. Не вярвах, че това ще прерастне толкова бързо в скандал..
- Спри..нека ти обясня...

Майка ми се спря и Джимин я дръпна да се успокои на дивана. Отидох да ѝ донеса чаша вода.

- Не се прави на загрижена Т/И, ами разказвай.. Боли ме главата от неприятностите ти. Целият град ще ни разбере сега...

- Мамо, моля те изслушай ме...

Поех си дъх, събрах кураж и започнах да говоря, а тя слушаше заедно с баща ми без да казват нищо. С всяка моя изречена дума и всеки един спомен, който изплуваше в съзнанието ми, сълзите ми напираха все повече и повече. Не знам дали можех да го нарека травма, но..като такава го чувствах, докато говорех за това, Джин не спираше да прави всичко възможно да ме успокои. До сега не беше чувал тези неща от мен и беше толкова изненадан, колкото и нашите..

- Искаш да кажеш, че си го направила, за да се махнеш от Намджун ли?

- Не просто за да се махна. Мамо разбери ме! С Джин наистина се обичаме и ако е възможно...искам да се разведа с Намджун заради това..той така или иначе ще ме изгони заради това...