Тейонг веднага изхвърча от колата, тичайки към приятеля си.
- Какво стана?! - завайка се той. Джехьон също бе тръгнал след него, не по-малко притеснен.
- Удари си главата. Ето сака му - Лукас го подаде на Тейонг, а Дже пое дребното момче от ръцете на китаеца.
- Лоло, добре ли си? - попита нежно Джехьон, внимавайки да не го нарани още повече.
На русокосият му се виеше свят и чуваше гласовете им далечни, но се насили да кимне.
- Какво му направихте?! - развика се Тейонг и бутна Лукас по рамото.
- Не съм го докосвал! - защити се високият.
- Ще видиш ти!
Тейонг се закани да го удари, но гаджето му му подложи крак и го спъна, осуетявайки опита му.
- Спри се. Не е сега момента - смъмри го Дже. - Трябва да се погрижим за Чонло.
Червенокосият гледаше злобно към Лукас, който от своя страна едва не ги последва, докато вървяха към колата.
- Не сме приключили! - обеща той и замаха с юмрук към него.
- Влизай в колата, мама птицо - нареди му Джехьон, сложил по-малкият на задната седалка. - Аз ще карам.
Тейонг не спори с него и се настани при Чонло. Потеглиха, оставяйки гледащия към тях Лукас зад гърбовете си.
- Какво стана, миличък? - заговори тихо Те и огледа лицето му.
- Боли ме... главата - смутолеви Чонло и свъси вежди. - Хьонг...
- Трябва да минем през някоя аптека - предложи той, - веждата му е сцепена.
Кръв се стичаше от раната надолу по окото и бузата му. Тъпата болка го караше да примижа с очи.
- Спокойно, ще те оправим - Те стисна с ръката му.
Спряха на най-близката аптека и Джехьон слезе да вземе всичко нужно. Не се бави много и им подаде нещата отзад, а скоро отново потеглиха.
- Хьонг - изфъфли Чонло.
- Кажи - той тъкмо отваряше малкото шишенце със спирт.
- Ти знаеш къде е, нали?
- Кое? - не разбра червенокосият.
- Къщата на родителите ми... Знаеш къде е, нали?
Тейонг погледна нагоре и срещна очите на Джехьон в огледалото за обратно виждане.
YOU ARE READING
A demon among men
HorrorHelp me to save him - part 2 След като са преборили демона, Чонло и Джисънг започват да живеят съвсем нормален живот. Мъката на Чонло е все още голяма, но той се опитва да продължи напред. Намерили са опора един в друг и сега за тях няма нищо по-ва...