A demon among men

Глава 61

Сеул, Ю. Корея

- По-добре ли си? - попита Тейонг, когато най-после слязоха. Намираха се на летището и Джехьон чакаше на лентата за багажа им.

- Не особено.

- Милият ми - той погали лицето на Чонло, който имаше изморен вид. Беше блед и малко студен на пипане. Не знаеше какво да направи, за да му помогне.

Времето тук беше коренно различно от това в Китай - мъглата я нямаше, нито потискащото настроение. Обаче Чонло не беше в най-доброто си настроение сега. Искаше само да се прибере и да изчака Джисънг да си дойде от работа. Не му се обади предварително, смяташе да го изненада. Сигурно той не очакваше връщането му толкова скоро. Чонло нямаше търпение да му разкаже за станалото и да му се извини, че не му е повярвал. Джисънг се оказа прав, онези го измамиха. Въпреки лъжата, не можеше да отрече, че лично Лукас много му помогна. Беше му благодарен.

- Успя ли да поспиш малко? - отново запита Те.

- Да, но не много добре.

- Кошмари?

- Мхм...

- Вече си мислех, че тази машина никога няма да ни изплюе багажа - чу се гласа на Джехьон, който приближаваше към тях. - Най-после.

- Вече можем да вървим - отбеляза Те и взе единият куфар от него, но Дже настоя да задържи сака на Чонло.

Заедно се отправиха към изхода.

- Къде ще отседнете? - Чонло смени темата, нямаше желание да говори за кошмарите си.

- У вас - ухили се Тейонг. - Ако нямате нищо против.

- Ще е само за няколко дни - вметна Джехьон, - докато успеем да си намерим нещичко.

- Наистина ли ще се местите тук? - дребното момче ги огледа.

- Първоначалният план не беше точно такъв, но така или иначе вече сме тук - Дже сви рамене.

- Ще трябва да се върнем вкъщи, за да си вземем някои неща - добави Те, - но това ще стане, след като си намерим жилище тук.

- Дано да стане - каза Чонло.

Хванаха едно от такситата, когато излязоха и потеглиха към квартала на Джисънг.

***

- Нямам чак толкова модернизиран телевизор - подвикна Сънг, - но ако искаш да гледаме нещо, може на лаптопа.