A demon among men

Глава 98

- Защо го направи? - попита Джено малко по-късно, когато се бе облякъл, бе изчистил кръвта от пода и бе отскочил до близката аптека за нужните неща, с които превърза по-добре ръката на партньора си.

Джемин мълчеше. Не бе казал нищо през цялото време. Нямаше какво да каже, не знаеше какво да каже. Самият той не можеше да си го обясни. В онзи момент нещо много силно стисна гърдите му и сякаш го подтикна да извърши това действие. И то напълно осъзнато, не можеше да твърди, че някой го е контролирал, след като не беше вярно.

Джено го бе довел в спалнята, като го остави с лице към леглото, а той седна изморено на него, подреждайки мислите си за няколко минути, които бавно се превърнаха в половин час. Половин час, в който Джемин го гледаше как е хванал главата си с ръце, прегърбил се с лакти на бедрата си и сериозно изражение.

- Нищо ли няма да кажеш? - въздъхна той и потърка лицето си.

- Не.

- Добре - кимна Джено. - И аз не знам какво да ти кажа.

- Не е нужно да казваш нищо.

- Не смяташ ли, че трябва да поговорим за това?

- Не.

Джемин държеше ръцете си в скута, като се стараеше да не гледа превързаната лява. Само по физиономията на Джено можеше да разбере колко го е огорчил.

- Кажи ми защо го направи и ще те оставя на мира. Само искам да знам защо.

- Нима не ти е ясно?

- Не ми е ясно. Обясни ми.

Джемин погледна встрани, сякаш очакваше той да е в главата му и да чува всичките му викове.

- Джемин, щеше да се самоубиеш, докато бях в банята - напомни Джено, вече твърде изнервен от мълчанието му. - Щеше да се самоубиеш с кухненския нож, за бога!

- И какво?

- И какво ли? Ти луд ли си? Как можа изобщо да си го помислиш? Не ти ли хрумна, че ще се почувствам зле, като те намеря? А? Не помисли ли за това? Не, чакай, забравих. Не си свикнал да мислиш за другите.

- Не е така.

- А как е, Джемин? Наистина ми се иска да знам какво ти минава през ума и да спирам глупостите, които ще направиш.

- За теб може и да са глупости, но за мен не са - настоя Джемин, минавайки с пръсти през косата си. Трябваше скоро да я изкъпе. - Ти не разбираш.