Джисънг беше обграден от мрак. Гласовете в главата му щяха да го побъркат и той не знаеше какво да прави. Луташе се из тъмните коридори, стигаше до задънени улици, връщаше се и обикаляше в един кръг без определена цел. Страхуваше се, нямаше останала дори капка смелост в тялото си. Беше тотално изцеден и психиката му нямаше да издържи.
Джисънг се сепна и отвори очи. Сега се намираше в болницата, белите стени го приветстваха. Явно бе заспал.
Размърда се из леглото и вдигна ръка към главата си, разтривайки слепоочието си. Мамка му, какъв беше този кошмар? Ушите му още кънтяха от безбройните гласове, целият беше напрегнат.
Вратата на стаята се отвори и той видя Джехьон да влиза.
- Хей, събуди ли се? - усмихна му се той и затвори след себе си. Приближи се, а Джисънг забеляза, че носи някаква торбичка.
- Мхм - измънка той.
- Поне наспа ли се? Спа почти целия ден - Дже седна на стола до леглото и отвори чантичката, която бе сложил на бедрото си.
- Цял ден ли? - изненада се Сънг, беше му се сторило, че е спал едва няколко минути.
- Да. Реших, че може да си гладен. - Джехьон извади кутийка с капаче, махна капачето и му я подаде заедно с пластмасова лъжица. - Взех ти супа, тъй като още не си съвсем здрав и не бива да ядеш тежки и твърди храни.
- Благодаря ти - Джисънг се изправи в леглото, взе кутийката и аромата на супата стигна до носа му. Мирешеше добре.
След като се нахрани, учудващо се оказа, че е доста гладен, той въздъхна доволно.
- Беше вкусно - каза. Джехьон ядеше вафла до него.
- Радвам се, че ти хареса.
- Как е Лукас?
- Оправя се - кимна момчето. - Днес ще го изместят от реанимацията в друга стая. Би трябвало скоро да се събуди, но възстановяването му ще отнеме време.
- Разбирам.
- Питах се...
- Какво? - попита Сънг, когато той не продължи.
- Ами, той много ни помогна - Джехьон погледна встрани. - Спаси ми живота. Буквално.
- Не се обвинявай.
- Ако не беше той, сигурно аз щях да лежа там.
- Вината не е твоя, хьонг.
VOCÊ ESTÁ LENDO
A demon among men
TerrorHelp me to save him - part 2 След като са преборили демона, Чонло и Джисънг започват да живеят съвсем нормален живот. Мъката на Чонло е все още голяма, но той се опитва да продължи напред. Намерили са опора един в друг и сега за тях няма нищо по-ва...