A demon among men

Глава 95

Лукас му се усмихна нервно.

- Здравей - поздрави той.

- Лукас.

- Знам, че е малко неочаквано, но...

Чонло го изчака да продължи, обаче той не го направи. Вместо това Лукас вдигна ръка и погали лицето му с палец.

- Веждата ти се е оправила.

Момчето сякаш напълно беше забравило за разбитата си вежда и причината за нея.

- Да - отговори като в транс, още изненадан от появата му. Файтър любопитно душеше краката на новодошлия, но не беше лошо настроен. Чонло се окопити. - Какво правиш тук?

- Трябва да говоря с теб.

- Не съм сигурен, че искам.

- Знам - въздъхна той. - Знам, че загубих доверието ти след последния път, но е важно. Сега те моля да ми повярваш.

- Вие ме излъгахте, Лукас. Дори не знам как все ме намираш. Следиш ли ме?

- Може би? - това прозвуча повече като въпрос и по-големият отново се усмихна. - Не го правя, за да ти навредя.

Чонло се напрегна.

- От колко време?

- М?

- От колко време ме следиш?

- Няколко дни.

- Значи знаеш за състоянието на Джемин?

- Да.

- Те казват, че брат ми го е направил. Ронджун твърди, че няма вина. Не съм сигурен на кого да вярвам.

- Вслушай се в това, което ти казва сърцето ти.

- Не ми помагаш много. Но каквото и да е... Ако в брат ми наистина има нещо зло... Не може ли просто да го махнеш от там?

Лукас, изглежда, не го разбра.

- Не може ли да го спреш? - добави Лоло. - С баба ти нали сте някакви... и аз не знам, пророци. Нямате ли някакви начини за това или...

- Аз не мога да го спра, Лоло, но мога да ти помогна. Повярвай ми, на твоя страна съм.

Чонло се поколеба. Дори нямаше идея защо го моли за това, но вече беше толкова отчаян, че не знаеше към кого да се обърне. Искаше му се всичко това да приключи.

- Трябва да се прибирам - каза той след малко, когато мълчанието се проточи.

- По-късно ще дойда да те видя пак. Трябва да поговорим.