A demon among men

Глава 107

Джисънг с натежало сърце наблюдаваше сцената. Арузерията му дишаше във врата и той не смееше да мръдне. Видя как Ронджун направи крачка към брат си, наведе се и взе двете купи, като преля съдържанието на едната в другата. Подаде пълната купа на жената, празната метна встрани. Разкъса блузата на Чонло и отново взе съда, пъхайки пръсти вътре. Със собствената му кръв нарисува някакъв символ, непознат на Джисънг, на гърдите на Чонло. Правеше го с такова старание, не искаше нещо да се обърка. Само ако не беше тази арузерия... 

Ронджун приключи със знака, сетне направи прорез на ръката си с малкия нож на възрастната му помощница. Намаца я с кръвта на Чонло. Той... Той смесваше кръвта им. Джисънг се намръщи, когато той надигна останалото от купа и го изпи. В стаята стана необичайно студено, Джисънг можеше да види облачето пара, излизащо от устата си. Ронджун си пое дълбоко дъх, отвори очи, а те блеснаха в змийски жълт цвят и осветиха всичко наоколо. Арузерията зад гърба на Сънг изчезна, той закри очи с ръка, жената направи същото. Когато отново речи да погледне, видя как тялото на Ронджун се свлече на земята и след миг се разтвори във въздуха. Сърцето на Джисънг заблъска в гърдите, забелязвайки как Чонло става от мястото си съвсем спокойно и разтрива китките си. Беше се събудил.

- Чонло? - повика го Сънг, изправяйки гръб. Момчето го погледна. Не, това не беше Чонло.

- Щом ти е по-лесно да ме наричаш така - отвърна той. Демонът раздвижи глава и изпука врата си, след което въздъхна доволно. - Толкова е хубаво.

Джисънг стисна ръцете си в юмруци. Не, не можеше да е истина.

- Защо го правиш? - попита той.

- Вече ти казах. Хубаво е да си жив отново. - Чонло разгледа ръцете си и се усмихна. - Истински.

- Ти вече си мъртъв, Ронджун.

- И по чия вина? - той го изгледа злобно.

- Така е трябвало да стане, никой не е виновен! 

Демонът се подсмихна.

- Чувам го - отбеляза след това.

- Какво?

- Чувам Чонло. Той е точно тук - Ронджун посочи главата си. - Чувам писъците му, спомнил си е всичко.

Високото момче затегна челюст.

- Моли ме да не те наранявам - добави Ронджун. - Не е ли романтично?