A demon among men

Глава 33

По това време на нощта нямаше почти никакво движение навън и Джисънг се прибра за сравнително кратко. Докато пътуваше, прехвърляше срещата си с Донгхюк в главата си. Реално погледнато си беше изкарал добре, но какво значеше това? Можеше ли да бъде само приятел с него? Както преди? 

Не. Със сигурност нищо нямаше да е както преди, в това беше убеден.

Паркира колата си пред блока и откопча колана. Излезе и заключи, като неволно погледна нагоре. В апартамента им още светеше. Това го накара да се намръщи, Чонло не трябваше ли вече да е тръгнал за работа? Можеше просто да е забравил лампата. Качи се на своя етаж, но още по-съмнително му се стори, когато видя и обувките на Чонло в коридора.

- Чонло? - повика го той. - Още ли си тук?

Не получи отговор, затвори вратата след себе си и се събу, оставяйки телефона и портфейла си на шкафа в коридора. Отправи се към кухнята, сякаш нещо го теглеше натам. Огледа се и зад масата долу на пода видя протегната ръка, а сърцето му спря за момент.

- Чонло? - той заобиколи масата и всичко в него престана на функционира. Чонло лежеше на пода до шкафовете под кухненския плот, а наоколо имаше пръснати парчета стъкла. Джисънг напълно ги игнорира и се приближи, приклякайки до него. - Чонло! - той го разтърси леко. Лицето на дребното момче изглеждаше бледо и изпито. - Лоло!

Джисънг не губи повече време и внимателно го обърна по гръб, вдигайки го на ръце. Пренесе го до спалнята, тъй като беше по-близо и го положи на леглото. Беше адски притеснен, не знаеше какво да прави, нито какво е станало. Суетеше се напред-назад, държейки се за главата, направо си загуби ума. Не можа да понесе мисълта, че до сега той беше навън да се забавлява с Донгхюк, докато Чонло стоеше припаднал от бог знае колко време.

Тялото на русокосият беше отпуснато, нямаше признаци скоро да се събуди. Джисънг пипна челото му, беше необичайно студено. Провери и ръцете му, после и ходилата. Целият беше леденостуден. Заобиколи леглото и припряно отвори гардероба, търсейки зимния юрган. Щом най-после го намери, го метна върху него и го зави добре, като гледаше всяка част от тялото, освен главата, да се покрие. Изтича в банята и напълни малкия леген с топла вода, нямаше представа какво друго да направи. Взе една хавлиена кърпа и заедно с легена се върна в стаята. Напои кърпата, сетне я постави на челото му. Можеше да се закълне, че на носа му имаше скреж.