A demon among men

Глава 43

Чонло слушаше с интерес всичко, което Лукас му разказваше. Поръчаха си по още едно питие, поостанаха повече време в заведението. Дори не чу телефона си, когато почна да звъни, докато Лукас не му каза. Беше Джисънг, но щеше да му се обади по-късно.

Юкхей му обясняваше какво са правили като деца, какви бели са измисляли, как са се прикривали един друг. Разказа му как Ронджун се е биел с по-големите деца в училище, понеже са се подигравали на малкият му брат. С времето, обаче, двамата са се отдалечили по някаква причина. Чонло беше отличник в неговия клас, докато успехът на брат му ставал все по-нисък. Никой не знаел на какво се дължало това, но продължило с години. Лукас ги посещавал също толкова често, но на Ронджун вече не му било толкова забавно да бъдат заедно и се затварял в стаята си. Нямало обяснение за държанието му и защо се отдръпва по този начин от всички. Чонло страдал най-много, понеже го обичал истински. За него брат му бил герой, някой, на когото да подражава и който би направил всичко за него. Да, Ронджун се държеше студено понякога, но това не спряло боевете му с по-големите в желанието си да защити Лоло.

Слушайки това сега, Чонло се чудеше каква ли е била причината за всичко. Спомни си, че в нощта на инцидента двамата са се карали за нещо и се запита дали не бяха спорили за това. Дали ако не беше с Ронджун тогава, той сега щеше да е жив. Толкова много въпроси нахлуха в главата му, че му се зави свят.

- Вярваш ли на това, което ти казвам? - попита Лукас и го погледна несигурно.

- Иска ми се да ти вярвам - призна Чонло. Ако всичко се окажеше лъжа, това щеше да го срине съвсем. Сега имаше нещо, за което да се хване, колкото и малко да беше.

- Бих искал да ти предложа нещо, но не знам дали ще се съгласиш.

- Какво е?

- Баба не можа да дойде тук и се питах дали ти би желал да дойдеш с мен в Китай. Тя ще отговори на всичките ти въпроси, определено знае повече от мен. А и много иска да те види.

Дребното момче се поколеба и това си пролича, щом се заигра с пръстите си.

- Не знам - измънка той.

- Не е нужно да ми отговаряш веднага - побърза да добави Лукас. - Знам, че всичко е ново за теб и че няма как да ми се довериш още в началото, имайки предвид колко стрес ти бях докарал, но все пак ще е хубаво, ако го направим.