A demon among men

Глава 84

Чонло крачеше с широки стъпки по коридора, искайки да се махне възможно най-бързо. Дори не му го побираше ума, всичко онова, което беше разбрал, го довърши. Не му стигнаха лъжите на Лукас и онази жена, не му стигаше изневярата на Джисънг, а сега и това. Родителите му бяха мъртви, а брат му, който би трябвало също да е мъртъв и да лежи два метра под земята, беше станал зъл. Как изобщо беше възможно?

- Чонло! - чу се зад него, но той спря чак когато стигна до асансьора. Натисна копчето, молейки се да дойде по-бързо. - Лоло, почакай.

Джено го беше последвал, за да се увери, че няма да направи някоя глупост.

- Чонло, чуй ме - той го настигна и го хвана за лакътя внимателно.

- Не искам да слушам нищо повече - дребното момче се освободи.

- Не ги разбирай погрешно - каза Джено. - Те ти мислеха доброто.

- Да не го разбирам погрешно? Ти осъзнаваш ли какво стана преди малко? Разбрах, че родителите ми са мъртви и че Джисънг е знаел за това!

- Знам как изглежда, но той си има причина да го премълчи, моля те, не преценявай прибързано.

- Ти знаеше ли? - Лоло го погледна обидено. Джено сведе глава, давайки му достатъчен отговор. - Така си и мислех.

- Аз нямам общо - опита да го убеди Джено, - моля те, не ми се сърди.

- Нямаш общо, но можеше да ми кажеш.

- Искахме да избегнем... всичко това.

- Ами съжалявам, че реагирам така, след като научих подобна новина - подметна Чонло иронично.

- Нямах това предвид - въздъхна Джено.

Асансьорът най-после дойде и по-малкият се пъхна вътре, нямайки търпение да се махне.

- Лоло, не прави нищо, докато си ядосан, чуваш ли? - разтревожи се Джено, но в този миг вратата се затвори и той вече не го виждаше.

Чонло излезе от сградата и си пое дълбоко въздух. Тежестта в гърдите му щеше да го убие. Не можеше повече. Трябваше да разбере дали казват истината. Беше видял брат си в стаята и той му каза, че лъжат. Кой беше правия?

Изтри лицето си и се отправи към близкото такси. Просто не беше в състояние да чака.

***

- Стига си преувеличавал - скара му се Джемин, омръзнало му да го гледа как се разхожда нервно напред-назад.