A demon among men

Глава 19

- Разказвай, къде се губиш?! - попита развълнувано ЯнгЯнг половин час по-късно, когато се добраха до едно близко кафене.

- Тук и там - отговори Чонло кратко. Той си беше поръчал ягодов шейк, докато другият пиеше силно кафе и спрайт.

- Дай подробности де - настоя Янг. - Нито писа, нито се обади, мислех, че си напуснал страната.

- Нещо такова се получи - Лоло се почеса по тила.

- Как така? Извън Корея ли беше?

- Да. Но сега не ми се говори за това, наистина.

Янг се нацупи, но после видя сериозното му изражение и се съобрази с желанието му.

- Добре, няма да питам повече - въздъхна той. - Защо реши да се върнеш на работа? 

- Защото не мога да си намеря друга - пошегува се Чонло, но после усмивката му изчезна. - Опитах на няколко места, но все не ми вървеше и вече започнах да се отчайвам. Не мислех, че Сиченг ще ме вземе обратно, след като напуснах така.

- Аз се радвам, че се връщаш. Напоследък в бара е пълна лудница, персоналът не стига и сме затрупани.

- Знам, Сиченг ми каза. Надявам се да мога да помогна.

- О, да, ще си от голяма помощ. Няма да те оставя на мира да знаеш!

Чонло се засмя на това и отпи от шейка си. От наистина дълго време не си беше говорил с Янг, но това сега му се отрази добре. Просто нямаше начин да е тъжен в неговата компания, той беше такъв шут. За пореден път съжаляваше, че не общуваше с него повече, докато работеха заедно преди. Сега щеше да поправи тази грешка.

Поговориха си известно време и Чонло забрави за тревогите си. Мрачните мисли останаха някъде назад в съзнанието му и той беше много щастлив от този факт. Не можеше да повярва, че за пръв път от месеци си изкарваше толкова хубаво.

Неволно погледна към прозореца, докато Янг му разказваше нещо разпалено, и целият се скова. От външната страна на кафенето стоеше брат му, който се взираше в него без никаква емоция на лицето. Просто беше там и го гледаше. Студено. Безизразно. Чонло буквално си глътна езика, спря да слуша думите на Янг. Главата му се завъртя, прилоша му.

- Ей, слушаш ли ме? - ЯнгЯнг забеляза, че той вече не внимава в разговора и го погледна. - Добре ли си?