A demon among men

Глава 38

През следващите дни всичко беше спокойно. Джемин чакаше да му се обадят за някоя от работите, а междувременно се занимаваше с кучето. То беше по-страхливо, отколкото си мислеше и му костваше повече усилия. Обаче с всеки изминал ден Файтър му се доверяваше все повече. Дори веднъж сам дойде при него с късите си крачета и го облиза по крака, докато той си правеше обяд в кухнята. Със сигурност в апартамента беше по-хубаво с кучето наоколо, отколкото да стои цял ден сам. Купуваше му кучешка храна за бебета, но се оказа, че палето доста харесва и варените зеленчуци. Бяха изпаднали в такава рутина, че нямаше как да е по-добре. Сутрин Нана го извеждаше на разходка и първоначално ротвайлерчето беше несигурно. После започна да става любопитно и да души всяко нещо, но Джемин не го оставяше да ходи свободно и го пазеше от евентуални мини инциденти. Заведе го два пъти на ветеринар и купи нужното мазило за пострадалата му лапа, която се възстановяваше добре. Кутрето ставаше все по-общително и след няколко дни на упорита работа, вече доверчиво ядеше направо от шепата на Джемин. Ходеше подире му постоянно и хапеше крачола му, както и всеки ръб, който види.

Джемин беше щастлив, че има с какво да си отвлича вниманието, докато Джено не е у дома. Кучето беше страхотно.

***

Чонло стоеше на дивана и зяпаше някакъв филм, но ушите му бяха насочени към шумоленето на водата в банята. Джисънг се бе прибрал преди малко и отчаяно искаше да се изкъпе, тъй като колегата му днес го бил залял с малко масло. Отношенията им не се бяха подобрили за изминалите дни и сякаш още повече се отдалечаваха. На Чонло това не му харесваше и не спираше да се пита дали вината не е у него. Да, разговорите му с Ронджун го успокояваха, но може би трябваше да обърне повече внимание на тези от живия свят. На Джисънг. Съзнаваше, че той е уморен и че няма време за него, но въпреки това... Имаше чувството, че се случва нещо, което е извън неговия контрол и че по някакъв начин губи половинката си.

Реши, че няма повече да се чуди и да губи време, трябваше да направи нещо. Така или иначе времето им заедно беше ограничено, едва ли Сънг щеше да има нещо против да се присъедини към душа. Съблече се набързо и остави дрехите си на дивана, тръгвайки към банята. Отвори тихо вратата, помещението не беше много голямо и той усети горещината на парата вътре. Влезе и затвори след себе си, а Джисънг, който явно не го бе чул, се сепна, когато той уви ръце около кръста му.