A demon among men

Глава 113

Тейонг им бе изпратил малко пари, с които да могат да си вземат възможно най-евтините билети. Това се оказа предизвикателство, тъй като пътуването беше ограничено заради честите нападения от арузерии. Докато бяха в болницата, Джисънг срещна много хора из коридорите, пострадали от чудовищата. Всички бяха с различни рани, но в очите им се четеше еднакъв страх от преживяното. Чудеше се дали в неговите очи също има този страх и до колко си личи.

По-голямата част от града беше притихнала, много рядко можеше да видиш човек навън, без значение кое време на деня е. Жителите се криеха по домовете си или в остатъците от тях. Чуваше плача на хора в болницата, след като им бъде съобщено, че са загубили близък. Колкото и гадно да беше, той беше облекчен, че не е на тяхно място. Не знаеше дали е способен да приеме такава новина след всичко това.

Сега, седейки в самолета, той мислеше за онези непознати, чийто плач бе достигнал до него. Беше ядосан, мразеше се, че не направи нищо, че беше безсилен пред подобни чудовища. Мразеше се, че го беше страх. Беше го страх да не загуби най-близките си, да не остане сам. Небето, което виждаше през малкия прозорец, не му донесе голяма утеха. Успяха да си намерят места един до друг на тройна седалка, като Джехьон дремеше от външната страна до тясната пътечка, а Чонло беше по средата.

Джисънг усети как той стиска ръката му и обърна глава.

- За какво мислиш? - попита тихо Чонло и го погледна.

- Нищо особено.

- Можеш да ми кажеш.

Сънг само се усмихна леко, сетне преплете пръстите им.

- Май нищо не ти убягва.

Лоло кимна, но си личеше колко всъщност е уморен. Едва държеше очите си отворени.

- Искаш ли да поспиш? - Джисънг помилва лицето му.

- Събуди ме, преди да стигнем.

- Добре.

Чонло облегна глава на рамото му и затвори очи. Не му отне много време да потъне в съня си, отпусна се в седалката.

- Обичам те - прошепна му Джисънг и допря буза до косата му.

После отново се загледа през прозореца. Беше абсурдно да заспи, целият беше напрегнат. Трябваше да провери до коя част на света са стигнали арузериите, трябваше да... Всъщност, какво можеше да постигне? Точно той? Какво можеше да направи, след като дори близките си не успя да защити? Чонло едва не загина, Джемин беше в инвалидна количка, Джехьон рискува живота си за него, а Лукас беше тежко ранен, отново по негова вина. Може би си беше повярвал твърде много, беше се надценил. И това го спъна.