A demon among men

Глава 62

Краката на Чонло омекнаха. Гърлото му пресъхна, главата му се завъртя. Наистина ли виждаше това? Наистина ли Джисънг правеше това? Изведнъж му стана трудно да диша и сърцето му осъзна случващото се по-бързо от мозъка му. Не разбираше. Какво значеше това? Какво си мислеше той? Усети напрежение в слепоочието си, но не си позволи да заплаче. Ръцете му трепереха.

Джисънг беше също толкова сащисан, колкото и той. Не очакваше, че Чонло ще се прибере, не очакваше, че всичко може да се разпадне за няколко секунди. Дойде малко на себе си и бързо избута Донгхюк от скута си, ставайки нескопосано. Уплаши се. Уплаши се от болката, която видя в очите на дребното момче. Пристъпи несигурно към него, забелязвайки лепенката на веждата му. Отвори уста да каже нещо, но не можа. Нямаше оправдание, нито извинение. Не можеше да обясни. Вината си беше негова.

- Чонло... - почна той, устната му трепереше, - какво ти се е случило?

Джисънг посегна да докосне лицето му, но по-малкият не му позволи, отблъсквайки ръката му.

- Не ме докосвай - изсъска Чонло и вдигна очи към него. Очи, пълни с разочарование и отвращение. Нещо, което Джисънг се надяваше да не види никога в тях. - Как можа?

- Чонло, аз...

- Какво? Ти какво? - подкани го той. После измести поглед към момчето на дивана. Беше му странно познато.

След малко търсене из ума си, Чонло се сети къде го е виждал. Това беше онзи, който беше дошъл да търси Джисънг тук. По дяволите...

- Чонло... Не е това, което изглежда - опита да обясни високият и отново направи крачка към него.

Чонло отстъпи назад. Погледна го отново. Не можеше да го понася в момента, догади му се. Не очакваше такова нещо от него, това предателство... Всичко градено до сега се срути за миг. За секунда.

- И какво не е? - изсмя се той. - Как можа?

- Аз...

Русокосият нямаше намерение да го слуша. Беше повече ядосан, отколкото нещо друго. Гневът напираше да избие навън, не вярваше на случващото. Сякаш някой друг беше на неговото място.

Вдигна ръка и му удари силен шамар. Съжалението по лицето на Сънг не го трогна изобщо.

- Нещастник - изплю той. Наведе се, грабна ключовете си и му обърна гръб, затичвайки се към входната врата.