A demon among men

Глава 73

Никога не съм си мислел, че ще се чувствам толкова зле. Вярно е, че в живота ми имаше много моменти, в които ми се искаше просто да се откажа. Да тегля чертата, да кажа, че не мога. Да спра с всичко. Искаше ми се просто да седна някъде и да си почина, да лиша останалия свят от себе си.

Но не го направих, защото трябваше да съм опора на Джисънг, трябваше да съм до него и да му докажа, че ние двамата можем да постигнем всичко. Не го направих, защото ние заедно бяхме над света, бяхме много по-големи от гадостите, които ни се случиха. Не съм видял много неща, но и не мога да се оплача от видяното до сега. Не всеки може да се похвали, че говори с духове. Помагали сме заедно на много души, помагали сме да продължат напред и да почиват в мир. Никога не съм искал да разбирам какво значи да си мъртъв, въпреки нещата, които сме преживели. Никога не съм имал нужда да се наранявам, защото знам, че така ще нараня и Джисънг. Винаги бяхме двамата, аз и моето малко братче, винаги вървяхме заедно.

Имало е много моменти, в които ни е било трудно, но не сме се отказвали никога. Дори когато за малко щях да умра преди повече от шест месеца, дори когато разбрах какво значи да си мъртъв, не се отказах. Исках да се върна при братчето си и при човека, в когото неволно се влюбих. Не знам защо се срещнахме точно сега и къде си бил преди, но ти, Джено, ме научи на много неща за любовта и оценявам това. Онова, което видях на лицето ти в нощта, в която станах дух, никога няма да го забравя. Видях агония, сякаш ти самия умираше, а не аз. Тогава осъзнах колко силно ме обичаш, колко много те обичам и аз.

Не мога да си представя живота без вас двамата, не искам никой от двама ви да страда. Дори когато бяхме скарани със Сънг, не съм му мислил лошото.

Но сега е различно.

Сега разбрах знака, който дарбата ми ми изпрати, разбрах значението на онова видение. Разбрах, че живота ми вече нямаше да е същия, че всичко щеше да се промени. И никой от двама ви няма вина.

***

- Хьонг - Чонло застана пред чернокосия и му подаде картонена чаша, - искаш ли кафе?

Джено го погледна и кимна, взимайки я от ръката му. Не му се пиеше нищо, но щеше да уважи жеста му. Стоеше пред стаята, в която бяха преместили Джемин. Той все още не беше дошъл в съзнание. Откриха, че кръвното му е доста ниско и се опитаха да го стабилизират. Закачиха му системи. Светеха му с фенерче в очите. Нищо не свърши работа.