A demon among men

Глава 51

Джисънг цяла сутрин не можеше да си намери място. Не бе успял да се свърже с Тейонг, а умираше от любопитство какво се случва в Китай. Дали Чонло беше добре? Дали нямаше някакъв проблем? Тейонг не му вдигаше, не отговаряше на съобщенията му и ако това продължеше, щеше да пробва да звънне на Джехьон.

На работа беше разсеян отново. Донгхюк му пишеше от време на време и дори искаше да се срещнат, но той нямаше очи нито да му откаже, нито да приеме. Самата му личност се разкъсваше на две и сърцето му бягаше ту в едната посока, ту в другата. Времето, което прекара с Хюк последните дни, му напомни за онова, което имаха преди. Върна се две години назад, когато с тях всичко беше наред, когато беше сляпо влюбен и нямаше друг на света, освен Хюк. Мамка му, беше го обичал до болка и все се питаше с какво толкова сгреши, та той да го остави по този начин. Мислеше си, че след това ще го намрази, че ще му стане безразлично и ще продължи напред, но сега се убеди в обратното - той никога нямаше да забрави Хюк. Може би ако тогава не му беше казал за работата си, нямаше да се разделят. Може би щяха да са още заедно и да се обичат.

Обаче Сънг вярваше в съдбата. За всичко си имаше причина и се убеди в това, след като срещна Чонло. Чонло, който преобърна целият му свят. В началото наистина го възприемаше само като поредния случай, но след това малко по малко той открадна сърцето му. Не бе и подозирал, че е способен да се влюби отново след Хюк. Толкова го беше страх да не е отхвърлен отново, че не допускаше никого до себе си, когато се разделиха. Но Чонло притежаваше нещо, което не видя у никой друг. Той беше един-единствен.

В главата му беше пълна каша и не знаеше какво да прави. Времето сякаш не минаваше, мислеше, че Чонло ще му се обади дали е пристигнал. Не го направи. Сега, втори ден без него, вече се побъркваше.

- Мамка му! - изруга и се дръпна, когато нещо го опръска. Беше вдигнал предния капак на една кола, търсейки проблема, но вместо това създаде още един.

- Какво стана? - попита Дойонг, оправяйки друг автомобил.

- Нищо. Правя простотии - измърмори Сънг и се протегна, взимайки един парцал. Сложи го на кутията, от която течеше и се прокле мислено. Трябваше да внимава повече.

- Пак си разсеян - отбеляза Дойонг.

- Да, съжалявам.

- Ако има нещо, което те тревожи, можеш да ми кажеш. Не знам дали ще помогна, но поне ще ти олекне.