A demon among men

Глава 8

Джисънг милваше косата на дребното момче, което вече спеше до него. Не спираше да мисли, че по някакъв начин го е разочаровал. Знаеше, че Чонло едва ли ще му признае как всъщност се чувства, но можеше да отгатне по изражението му. Беше уплашен. Но какво се очакваше да направи? Това беше призванието му, откакто се помнеше и ако откажеше, някой можеше да пострада. Нямаше особено желание да става причина за нечие страдание с отказа си, още повече, че знаеше колко коварни могат да са тези сили.

В крайна сметка остави мрачните си мисли настрана и придърпа по-малкия към себе си. Целуна челото му и затвори очи, опитвайки се да заспи. Успя.

На сутринта се събуди доста кисел и отново преди Лоло. Остана малко в леглото, гушайки го така, сякаш никога нямаше да го пусне. Русокосият се усмихваше на нещо в съня си и изглеждаше доволен. Джисънг трябваше да се обади в автосервиза и да съобщи, че днес ще закъснее малко. Все пак трябваше да се срещне с онзи мъж. Надяваше се Чонло да не стане, докато той не излезе, иначе не знаеше как би го погледнал в очите.

Оправи леката завивка върху момчето и го пусна, ставайки от леглото. Нямаше намерение да се бави, затова се оправи набързо. Дори не му се ядеше, нещо го стягаше под лъжичката. Излезе от апартамента, като преди това направи малка закуска за Лоло, и се свърза с онзи мъж. Както и очакваше, той не спеше, въпреки ранния час. Качи се в колата си и след няколко секунди на колебание, потегли.

***

Джемин се мъчеше с правенето на закуска, мислейки, че половинката му още спи. Бе надянал една негова тениска и се разхождаше из кухнята само по нея и по слипове, тъй като бе доста топло. Нямаше търпение лятото да приключи, тези жеги го изморяваха. Твърде зает със заниманието си, Джемин не чу другото момче, което се появи на прага.

Джено не се издаде веднага и щом се разсъни малко, се опря на рамката на вратата, заглеждайки се в него. Усмихна се на гледката. Беше абсурдно това да му омръзне някога. Джемин носеше гривната, която той му беше подарил. Джено също не сваляше своята. Бе нещо важно и сякаш това ги свързваше още повече.

Не издържа и влезе в кухнята, прегръщайки го изненадващо в гръб.

- Джено! - ахна Нана и за малко да изтърве чинията, която държеше.

- Добро утро - поздрави Джено и постави малка целувка на врата му.

- Стресна ме - засмя се Джемин, но не се дръпна. Усети ментовия му дъх и разбра, че явно първо е минал през банята.